Православен  Календар

08 Септември 2017
Петък от 14-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Мъченици Адриан и Наталия
  • Владимирска икона
  • Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
  • Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 2.6-10 (Апостол)

6А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. 7Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните 8(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), 9и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните, 10като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.

Марк 5.22-24, 35-6.1 (Евангелие)

22И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 35Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.

1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

Жития на светиите

Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)

„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)

Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.

⚠ Съобщи за неточност