Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 12 - 3 Царства 17.1-23 (Вечерня)
1Словото Господне дойде към пророк Илия и той каза на Ахав: „Жив е Господ, Богът на силите, Богът на Израил, пред Когото стоя днес, няма да има нито роса, нито дъжд през тези години, освен по мое слово.“ И словото Господне дойде към Илия, казвайки: „Стани и иди на изток и се скрий при потока Хорат, който е срещу Йордан. Ще пиеш от потока, и Аз съм заповядал на гарваните да те хранят там.“ И той отиде и се засели при потока Хорат, който е срещу Йордан. Гарваните му носеха хляб сутрин и месо вечер, и той пиеше вода от потока. И стана така, че след няколко дни потокът пресъхна, защото нямаше дъжд на земята. Тогава словото Господне дойде към Илия, казвайки: „Стани и иди в Сарепта, която принадлежи на Сидон, и остани там; защото ето, Аз съм заповядал на една вдовица там да те храни.“ И той стана и отиде в Сарепта, при портата на града. И там имаше една вдовица, която събираше дърва. И Илия я повика и каза: „Донеси ми малко вода в съд, за да пия.“ Докато тя отиваше да донесе, той я повика и каза: „Донеси ми и къшей хляб в ръката си.“ Но жената каза: „Жив е Господ твоят Бог, нямам нищо изпечено, само шепа брашно в делвата и малко масло в съда; сега събирам две-три дървета, за да отида у дома и да приготвя за себе си и децата си, за да ядем и да умрем.“ Илия ѝ каза: „Не се страхувай. Иди и направи както каза; но първо направи за мен малка пита и ми я донеси, а после направи за себе си и за децата си. Защото така казва Господ, Богът на Израил: делвата с брашно няма да се изчерпи и съда с масло няма да намалее до деня, когато Господ даде дъжд на цялата земя.“ И жената отиде и направи както каза Илия, и той и тя и децата ѝ ядоха. И от този ден делвата с брашно не се изчерпа, нито съда с масло намаля, според словото Господне, което той изрече чрез Илия. След това синът на жената, господарката на дома, се разболя; болестта му беше толкова тежка, че не остана дъх в него. Тогава тя каза на Илия: „Какво имаш срещу мен, човече Божи? Дошъл ли си при мен да напомниш за греховете ми и да причиниш смъртта на сина ми?“ Но той ѝ каза: „Дай ми сина си.“ Той го взе от нейния скут, занесе го в горната стая, където живееше, и го положи на своето легло. И извика към Господа: „Господи, Боже мой, нима ще донесеш бедствие върху вдовицата, при която живея, чийто свидетел си Ти, като убиеш сина ѝ?“ И се простря върху детето три пъти, и извика към Господа: „Господи, Боже мой, нека душата на това дете се върне в него.“ И така стана. И Господ чу гласа на Илия; душата на детето се върна в него и то оживя. Илия взе детето, слезе от горната стая в къщата и го даде на майка му. Илия каза: „Ето, синът ти е жив.“ Тогава жената каза на Илия: „Сега знам, че ти си човек Божи и че словото Господне в устата ти е истина.“
Съставно 13 - 3 Царства 18, 19 (Вечерня)
1И дойде словото Господне към Илия Тесвитеца в третата година, казвайки: „Иди и се яви пред Ахав, и Аз ще дам дъжд върху лицето на земята.“ И стана така, че когато Ахав видя Илия, му каза: „Ти ли си този, който смущава Израил?“ А той отговори: „Не аз смущавам Израил, а ти и домът на баща ти, защото изоставихте Господа Бога наш и тръгнахте след Ваал. Затова събери целия Израил при мен на планината Кармил, заедно с четиристотин и петдесетте пророци на Ваал и четиристотинте пророци на свещените дъбрави, които ядат на трапезата на Иезавел.“ И Ахав изпрати до целия Израил и събра пророците на планината Кармил. Илия им каза: „Докога ще куцате на две мнения? Ако Господ е Бог – следвайте Него, а ако е Ваал – следвайте него.“ И Илия каза на народа: „Аз съм останал сам пророк на Господа, а пророците на свещените дъбрави са мнозина. Нека ни дадат два телца; те да изберат едното за себе си, да го разрежат и да го положат върху дървата, но огън да не слагат; аз ще приготвя другото телце, но огън да не слагам. И вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа, моя Бог, и Богът, който отговори с огън – Той е Бог.“ И целият народ отговори: „Добро е словото, което каза.“ И пророците на срама взеха телето, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутрин до пладне, викайки: „О, Ваал, чуй ни!“ Но нямаше глас и нямаше отговор, и те скачаха около олтара, който бяха направили. А по пладне Илия Тесвитецът им се подигра, казвайки: „Викайте силно, защото вашият бог обича многословие.“ И когато дойде времето на принасянето на жертвата, нямаше нищо. Тогава Илия каза на пророците на мерзостите: „Отстъпете сега, и аз ще принеса моята всесъжение.“ И Илия каза на народа: „Приближете се.“ И целият народ се приближи към него. Илия взе дванадесет камъка според броя на племената Израилеви, на които беше дошло словото Господне, казвайки: „Израил ще бъде твоето име.“ С камъните той построи и поправи разрушения олтар Господен. После направи ров около олтара, достатъчно голям да побере две мери семе. И положи дървата върху олтара, разсече телето на части и ги сложи върху дървата. И каза: „Донесете ми два стомна вода и излейте върху всесъжението и върху дървата.“ И каза: „Направете го втори път“, и направиха така; и пак каза: „Трети път“, и направиха така, така че водата обиколи олтара и напълни и рова. И пророк Илия извика към небето, казвайки: „Господи, Боже на Авраам, Исаак и Израил, послушай ме днес, за да познае този народ, че Ти си единственият Господ Бог Израилев и че аз съм Твой раб и чрез Теб съм извършил всичко това.“ Тогава огън от Господа падна от небето и пояде всесъжението, дървата, камъните и праха, и изгори и водата в рова. И народът падна по лице и каза: „Господ е Бог, Той е Бог.“ Илия им каза: „Хванете пророците на Ваал, нека никой да не избяга.“ И ги хванаха, и Илия ги свали при потока Кисон и ги уби там. И след това каза на Ахав: „Чува се шум от дъжд, впрегни колесницата си и слез, да не те завари дъждът.“ И Илия се изкачи на върха на Кармил, наведе се до земята и сложи лице между коленете си и се помоли на Господа. И небето се покри с облаци и вятър, и настъпи силен дъжд. Ахав отиде в Изреел. И Ахав разказа на Иезавел всичко, което Илия беше извършил. Тогава Иезавел изпрати до Илия, казвайки: „Утре ще направя с твоя живот като с тях.“ И Илия чу и се уплаши; стана и побягна за живота си и дойде във Вирсавее в земята Юдейска, и остави слугата си там. А сам той отиде дневен път в пустинята и седна под една самотна хвойна, и легна под нея и заспа. И ето, ангел Господен го докосна и му каза: „Стани и яж и пий, защото ти предстои дълъг път.“ И Илия видя, и ето при главата му имаше хляб и стомна вода; стана, яде и пи и отново заспа. И ангелът Господен дойде втори път, докосна го и каза: „Стани и яж и пий, защото ти предстои дълъг път.“ Той стана, яде и пи и с тази сила ходи четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив. Там влезе в пещера и пренощува. И словото Господне дойде към него, казвайки: „Какво правиш тук, Илия?“ Илия отговори: „Аз съм много ревностен за Господа Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха Твоите пророци с меч, и останах само аз, и търсят живота ми, за да го отнемат.“ И Господ му каза: „Иди, върни се по пътя си и ще стигнеш до пустинния път на Дамаск, и ще помажеш Елисей, сина на Сафат, за пророк на твое място.“
Съставно 14 - 3 Царства 19.19, 20, 21; 4 Царства 2.1,6-14 (Вечерня)
1Един ден Илия намери Елисей, сина на Сафат, който ореше. Илия мина покрай него и хвърли мантията си върху него. Елисей остави воловете, затича се след Илия и му служеше. И когато Господ взе Илия във вихър, сякаш към небето, Илия отиде с Елисей до Галгал. Тогава Илия каза на Елисей: „Остани тук, защото Господ ме изпраща до Йордан.“ Но той отговори: „Жив Господ и жива е душата ти, няма да те оставя.“ И двамата продължиха заедно. Петдесет мъже от синовете на пророците дойдоха и застанаха отдалеч, докато те двамата стояха при Йордан. Тогава Илия взе мантията си, нави я и удари водата с нея; водата се раздели на едната и на другата страна и двамата преминаха по сухо. След като преминаха, Илия каза на Елисей: „Искай какво да направя за теб, преди да бъда взет от теб.“ Елисей отговори: „Моля, нека ми се падне двоен дял от твоя дух.“ Той отвърна: „Ти искаш трудно нещо; но ако ме видиш, когато бъда взет от теб, ще ти се даде; ако не – няма да ти се даде.“ И стана така, че докато вървяха и говореха, колесница огнена и коне огнени ги разделиха, и Илия беше взет във вихър, сякаш към небето. Елисей гледаше и викаше: „Отче, отче! Колесницата Израилева и нейните конници!“ Но когато вече не можеше да го види, Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две части. Той взе падналата мантия на Илия, върна се и застана на брега на Йордан. Елисей взе мантията на Илия, която бе паднала от него, и удари водата, казвайки: „Къде е сега Богът на Илия?“ И удари водата, и тя се раздели на едната и на другата страна, и Елисей премина по сухо.
Лука 4.22-30
(Утринно Евангелие)
22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30Но Той премина посред тях и си отиде,
1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)
4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6на неправда се не радва, а се радва на истина;
7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате.
2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
Яков 5.10-20
(Апостол, Пророк Илия)
10За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.
11Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.
12А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.
13Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.
14Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
15И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.
16Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.
17Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.
18И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.
19Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
20нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.
Матей 20.1-16 (Евангелие)
1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11и като получиха, зароптаха против стопанина
12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Лука 4.22-30
(Евангелие, Пророк Илия)
22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30Но Той премина посред тях и си отиде,