Православен  Календар

08 Февруари 2017

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Ксенофонт и Мария
  • Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)
  • Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)
  • Светата ни майка Паула от Рим (404)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Жития на светиите

Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)

Ксенофонт бил богат сенатор в Константинопол по времето на Юстиниан. Той и съпругата му Мария имали двама сина, Аркадий и Йоан, на които осигурили най-доброто образование. Когато навършили пълнолетие, Ксенофонт ги изпратил да учат право в Беритус (Бейрут). Но корабът, с който тръгнали, потънал в буря и двамата братя били изхвърлени на брега, живи, но разделени, без да знаят дали другият е оцелял.

И двамата братя благодариха на Бога за спасението си и, осъзнавайки суетата на земните неща, и двамата станаха монаси: Йоан в Тир, а Аркадий в Йерусалим. Две години по-късно, като не получи никакви вести от синовете си, Ксенофонт направи разследване и разбра, че те никога не са пристигнали в Бейрут и че вероятно са загинали при корабокрушение. Благодарейки на Бога, Който дава и отнема, както Ксенофон, така и съпругата му Мария облякоха груби дрехи и тръгнаха на поклонение в Светата земя. В Йерусалим те срещнаха духовния отец на Аркадий, който им каза, че и двамата им сина са живи и че скоро ще ги видят.

По Божията провидение Йоан и Аркадий се срещнаха на Голгота и, радостно събрани, прекараха известно време в служение на светия старец на Аркадий. Два дни по-късно Ксенофонт и Мария, посещавайки стареца, прекараха време с двамата си сина, но не ги разпознаха, докато старецът не разкри самоличността им. Родителите плакаха от радост и веднага решиха сами да поемат монашеския живот. Раздавайки значителното си богатство, двамата влязоха в манастири в Светата земя. И родителите, и синовете стигнаха далеч в молитвения живот, като им бе дадена силата да вършат чудеса и да предвиждат бъдещи събития.

Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)

„Свети Амонас беше ученик на Свети Антоний Велики и стана негов приемник начело на отшелниците от външната планина на Писпир, след като прекара четиринадесет години в Скетис в непрестанна молитва към Господа да му бъде дадена победа над гнева. По-късно той беше посветен за епископ, вероятно от Свети Атанасий Велики. Той притежавал безстрастие до такава степен, че сякаш не знаел за съществуването на злото и не бил способен да съди никого.

„Един ден дойдоха някои хора да го помолят да разреши един спор между тях. Светецът отговори, като се престори на луд, и каза на една жена, която го третираше като луд: „Ти не осъзнаваш колко усилия съм положил в пустинята, за да придобия тази лудост, и днес я загубих заради теб!“ При друг случай, когато го заведоха да посети брат с лоша репутация, той седна на бъчвата, където се криеше наложницата [на заблудения брат], докато обвинителите му претърсваха безрезултатно килията му. След това, като се сбогува с нещастния човек, той просто каза: „Братко, пази се!“

„Когато го попитаха кои аскетични дела са най-угодни на Бога, той отговори: „Просто седи в килията си и яж малко всеки ден, като винаги пазиш молитвата на митаря в сърцето си (Лука 18:13), и ще бъдеш спасен.“ Той също така каза, че страхът от Бога поражда стенания и сълзи, а те предизвикват радост в душата, изпълвайки я с божествена сила да върши това, което е угодно на Бога, и че тази сила от висините ни утвърждава в обществото на Ангелите. Издигнати по този начин от височина на височина, докато смирено се молим да бъдем избавени от греха, ние ще получим (каза той) като че ли от само себе си откровение за Божиите тайни.“ (Синаксарион)

Светата ни майка Паула от Рим (404)

Тя е родена през 347 г. в благородно семейство в Рим и на шестнадесетгодишна възраст се омъжила за Токсотий, виден благородник. Въпреки че съпругът й бил езичник, той й бил предан и й дал свобода да поддържа християнски дом и да възпитава децата си като християни. Те били благословени с пет деца. Когато тя била на тридесет и две години, съпругът й починал внезапно и Паула решила да превърне голямата си къща в Рим в манастир. По-късно тя пътува до Светата земя със своя духовен отец Свети Йероним (15 юни). В Витлеем тя основава два манастира, един за жени (където тя живее) и един за Свети Йероним и неговите спътници. Всеки ден монахините пеят целия Псалтир, който са длъжни да научат наизуст. Паула била изключително строга в поста си и щедра в даването на милостиня, като често раздавала на бедните дори стоките, необходими на нейната общност за прехрана. Тя помагала на своя духовен отец и брат Йероним в споровете му с последователите на Ориген: самият Свети Йероним бил буен по характер, а Света Паула често го увещавала да се изправя срещу враговете си с търпение и смирение.

Когато навърши петдесет и шест години, тя почувствала, че смъртта й наближава, и чула Христос да й казва: „Стани, любов моя, красавице моя, и ела; защото, ето, зимата мина, дъждът премина и отмина“ (Песен на песните 2:10-11). На което тя отговорила: „Дойде времето на жетвата. Наистина ще видя благата на Господа в земята на живите“ и с радост предаде душата си. На погребението й присъстваха множество монаси, монахини и бедни хора, които я почитаха като своя майка и благодетелка.

⚠ Съобщи за неточност