Православен  Календар

21 Февруари 2017
Сирни вторник

Пост — Месопуст

Почитани светии

  • Великомъченик Теодор Стратилат
  • Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)
  • Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)
  • Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Библейски четива (Синодален превод)

Юда 1-10 (Апостол)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Лука 22.39-42, 45-23.1 (Евангелие)

39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. 40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. 48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И като излезе вън, горко плака. 63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; 64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65И много други хули казваха против Него. 66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; 67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. 70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

Жития на светиите

Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)

Той бил прочут военачалник в императорската армия и живеел в Хераклея Понтийска. Император Лициний чул за славата на Теодор като военачалник, а също и че той е ревностен християнин; императорът решил да посети генерала, за да го почете официално, но тайно да го отвърне от Христос.

Когато императорът пристигна в Хераклея, свети Теодор го посрещна с всички почести, а императорът от своя страна го похвали за службата му към държавата. Тогава Лициний публично прикани Теодор да принесе жертва на боговете. Теодор помоли да му бъдат дадени най-почитаните богове, изработени от злато и сребро, за да ги почита у дома си, и обеща, че на следващия ден ще се върне и ще ги почете пред народа. Императорът, мислейки, че е успял да върне Теодор към езичеството, с радост се съгласи.

Тази нощ светецът разби всички идоли, които беше взел у дома, и раздаде златните и сребърните парчета на бедните. Когато това беше разкрито, Теодор с радост призна деянието си и смело изповяда Христос. Императорът, в ярост, подложил светеца на много мъчения, а след това го разпънал на кръст. На кръста той бил подложен на още мъчения и осакатявания: части от тялото му били отрязани, очите му били извадени, а той бил прострелян със стрели, като накрая бил оставен на кръста за мъртъв. На следващия ден Лициний изпратил хора да хвърлят тялото му в морето, но за тяхно учудване открили светеца жив, с тялото му напълно непокътнато. По този начин много зрители и някои от собствените хора на императора се обърнаха към Христос. Виждайки, че светецът, далеч от това да се отрече от Христос, водеше другите към Него, императорът незабавно го обезглави. Светите му мощи бяха върнати в родния му дом в Еухаита, където извършиха толкова много чудеса, че градът стана известен като Теодоропол.

Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)

Той беше сред онези, които се върнаха в Ерусалим от вавилонския плен, след указ на Кир през 538 г. пр. Хр. Заедно с пророк Агей (16 декември) той започна да пророкува в Ерусалим през 520 г., за да насърчи евреите да се върнат към задачата си за възстановяване на Храма, която бяха изоставили от обезсърчение. Неговото пророческо служение е описано както в Книгата на Ездра, така и в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Неговите пророчества, освен че се отнасят до ситуацията, в която е живял, са изпълнени с пророчества за пришествието и второто пришествие на Христос. Името му означава „Господ е прославен“. „Църковната STORY“ на Созомен съобщава, че по времето на император Хонорий светите мощи на Захария са били открити чрез божествено откровение в Палестина и са били намерени нетленни.

Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Той е син на Свети Стефан Първокоронован, крал на Сърбия (24 септември), и племенник на Свети Сава (14 януари), първият архиепископ на Сърбия. Подобно на чичо си, той става монах в манастира Хиландар на Атон, където ревностно води аскетичен живот, докато не е избран за епископ на Захуниос, а след това и за архиепископ на Сърбия. Той почива в мир през 1271 г., след като е пастирствал стадото си с любов и мъдрост. Светите му мощи се намират в манастира Печ.

⚠ Съобщи за неточност