Православен  Календар

22 Ноември 2017
Сряда от 25-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Мъченици Онисифор и Порфирий
  • Нашият отец сред светиите Нектарий (Нектариос), епископ на Пентаполис, чудотворец и основател на манастира „Света Троица“ на остров Егина (1920).
  • Нашият Почитаем Отец Йоан Кърпачът (Йоан Късият) (4-ти в.)
  • Светите мъченици Онесифор и Порфирий (284)
  • Светата ни майка Матрона (492)
  • Свети Симеон Метафраст (960)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Солунци 2.1-12 (Апостол)

1А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, 2да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. 3Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, 4който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. 5Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? 6И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. 7Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - 8тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби 9тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, 10и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. 11И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, 12та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

Лука 12.48-59 (Евангелие)

48който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. 49Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! 50С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! 51Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; 52защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; 53баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. 54Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; 55а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. 56Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? 57А защо и сами от себе си не съдите, що е право? 58Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; 59казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

Жития на светиите

Нашият отец сред светиите Нектарий (Нектариос), епископ на Пентаполис, чудотворец и основател на манастира „Света Троица“ на остров Егина (1920).

„Свети Нектарий е роден в Селиврия, Тракия, на 11 октомври 1846 г. След като с много труд е завършил училище в Константинопол, през 1876 г. става монах на остров Хиос, приемайки монашеското име Лазар; благодарение на добродетелите си, година по-късно е ръкоположен за дякон, като получава новото име Нектарий. Под покровителството на патриарх Софроний Александрийски, Нектарий заминава за Атина да учи през 1882 г.; след като завършва богословските си студии през 1885 г., той отива в Александрия, където патриарх Софроний го ръкополага за свещеник на 23 март 1886 г. в катедралата „Свети Сава“, а през август същата година, в църквата „Свети Николай“ в Кайро, го направи архимандрит. Архимандрит Нектарий прояви голям ентусиазъм както за проповядване на Божието слово, така и за красотата на Божия дом. Той значително разкраси църквата „Свети Николай“ в Кайро, а години по-късно, когато Нектарий беше в Атина, Свети Николай му се яви в сън, прегърна го и му каза, че ще го възвиси много високо.

„На 15 януари 1889 г., в същата църква „Свети Николай“, Нектарий беше ръкоположен за митрополит на Пентаполис в източна Либия, която беше под юрисдикцията на Александрия. Въпреки че бързото изкачване на Нектарий по стъпалата на църковната йерархия не се отрази на неговата скромност и детска невинност, то предизвика завистта на по-малките хора, които убедиха възрастния Софроний, че Нектарий имаше в сърцето си желание да стане патриарх. Тъй като хората обичаха Нектарий, патриархът беше разтревожен от клеветите. На 3 май 1890 г. Софроний освободи митрополит Нектарий от задълженията му; през юли същата година той заповяда на Нектарий да напусне Египет.

„Без да търси отмъщение или дори да се защитава, невиненият митрополит замина за Атина, където откри, че обвиненията в аморалност са го изпреварили. Тъй като доброто му име беше опетнено, той не можа да намери длъжност, достойна за епископ, и през февруари 1891 г. прие длъжността на провинциален проповедник в Еубея; след това, през 1894 г., беше назначен за декан на Църковното училище „Ризариос“ в Атина. Благодарение на красноречивите си проповеди, неуморните си усилия да възпитава подходящи мъже за свещеничеството, щедрите си милостини въпреки собствената си бедност, както и святостта, кротостта и бащинската любов, които се проявяваха в него, той стана блестяща светлина и духовен водач за мнозина. По молба на някои благочестиви жени през 1904 г. той започна строителството на манастира „Света Троица“ на остров Егина, докато все още беше декан на училище „Ризариос“; като по-късно установи, че присъствието му там е необходимо, през 1908 г. се премести да живее на Егина, където прекара последните години от живота си, посвещавайки се на ръководството на манастира си и на много интензивна молитва; понякога го виждали да се издига над земята, докато е погълнат от молитва. Той стана покровител на цяла Егина, като чрез молитвите си избави острова от суша, изцели болните и изгони демоните. Тук той понасял и зли клевети с необикновено търпение, прощавайки на лъжесвидетелите си и не търсейки отмъщение. Въпреки че вече беше извършил чудеса приживе, след погребението му през 1920 г. чрез светите му мощи, които дълги години останаха нетленни, са извършени безброй чудеса. Няма почти болест, която да не е излекувана чрез молитвите му; но Свети Нектарий е особено известен с изцеленията си на рак за страдащите във всички части на света.” (Велики Хорологион)

Нашият Почитаем Отец Йоан Кърпачът (Йоан Късият) (4-ти в.)

Той е живял в пустинята Скетис (Scetis) в Египет през четвърти век, златната епоха на пустинните отци. Нищо не се знае за живота му в света. Той е прекарал много години като ученик на Аба Амос, който е бил много строг с него. Веднъж старецът взел една суха пръчка, забил я в пясъка и заповядал на Йоан да я полива всеки ден, докато даде плод. Въпреки че това било очевидно невъзможно, Йоан изпълнявал задачата без да се оплаква, изминавайки голямо разстояние, за да донесе вода, в продължение на три години. В края на това време пръчката дала плод. Аба Амос я донесъл в църквата следващата неделя и извикал към братята: „ Елате и яжте плода на послушанието!“ Въпреки че никога не беше хвалил или благодарил на своя ученик, преди да умре Аба Амос каза за Йоан: „Той е ангел, а не човек.“ След почиването на своя старец Аба Йоан се оттегли още по-далеч в пустинята, посвещавайки цялото си време на бдение и молитва. Докато се молеше, той плетеше кошници, които продаваше, за да задоволи скромните си нужди. Понякога той беше толкова погълнат от молитвата, че продължаваше да плете, докато кошницата достигнеше абсурдни размери, запълвайки килията му.

Когато, след много години, Аба Йоан беше освободен от всички зли мисли, Аба Поимен (почитан на 27 август) му каза да се моли на Бога за още едно изкушение, с което да се бори, защото само по този начин душата напредва. Той се радваше, когато го обиждаха, никога не се ядосваше на никого и бягаше колкото можеше по-бързо, ако видяше хора да се карат. Почина в мир.

„Молете се усърдно с разкаяние и бдителност. Не обръщайте внимание на грешките на другите. Не се сравнявайте с другите хора, защото сте по-нисши от всяко създание.“ — Аба Йоан Джуджето

Светите мъченици Онесифор и Порфирий (284)

По време на царуването на Диоклетиан и Максимиан тези благочестиви християни бяха арестувани и изведени пред съдията, където смело провъзгласиха Христос за единствения истински Цар и Бог. Заради това бяха жестоко измъчвани, но дори когато бяха прострени на разпалено решетъчно желязо, те благодариха на Бога. Радостта на светиите радост разярила мъчителите им, които накрая ги вързали зад диви коне, които били пуснати да галопират по неравна местност, разкъсвайки на парчета двамата невинни мъченици. Благочестиви християни събрали мощите им и ги погребали в град, наречен Панцеанон.

В един ранен разказ Онесифор се идентифицира с спътника, когото св. Павел споменава в 2 Тимотей 4:19; това не е невъзможно, но повечето разкази не споменават този детайл.

Светата ни майка Матрона (492)

Тя била от Перга в Памфилия и се омъжила много млада за младеж на име Домициан, от когото родила дъщеря. Двойката се заселила в Константинопол. Матрона станала толкова редовна посетителка на нощните бдения в многото църкви на града, че съпругът ѝ заподозрял невярност и ѝ забранил да излиза. Това било непоносимо за Матрона, която избягала от дома с дъщеря си. Решена да приеме монашеския живот, тя повери дъщеря си на грижите на монахиня на име Сусана, преоблече се като евнух и влезе в манастира на Св. Басиан (10 октомври) под името Вавилас. Въпреки че тя учудваше всички с ревността и аскетичните си подвизи, един ден Басиан разбра, че тя е жена. Въпреки че я смъмри строго, той не пожела да я изгони от монашеския живот заради ревността ѝ; затова я насочи да отиде в Емеса в Сирия, за да влезе в женски манастир там.

Матрона продължила да напредва в добродетелите и веднъж изцелила един слепец, като помазала очите му с мирра от главата на Св. Йоан Кръстител (която била чудотворно открита по това време). Чудото стана широко известно и благодарение на него съпругът на Матрона разбра къде се намира тя. Когато той дойде в манастира й, тя избяга в Йерусалим, но той я преследваше и там. Тя бягаше от място на място, дори живееше няколко години в изоставен езически храм в Бейрут, където постоянно беше нападана от демоните, обитаващи мястото. С времето няколко езически жени, виждайки нейните борби, помолили да станат нейни ученички и в езическия храм възникнала малка монашеска общност. След няколко години тя и нейните ученички се върнали в Константинопол, където Свети Басиан я приел с радост и й помогнал да основе манастир. Там я посетила императрица Верина, съпруга на Лъв Велики, и много други благородни жени от града, някои от които оставиха всичко, за да се присъединят към Матрона в монашеския живот. Света Матрона доживя до почти сто години и почина в мир, като беше предсказала деня на смъртта си.

Свети Симеон Метафраст (960)

Роден е в Константинопол и благодарение на изключителния си интелект и ерудиция се издига до ранг на логотет (императорски съветник), служейки при трима последователни императори. Той е толкова успешен в преговорите с арабите, които са окупирали Крит, че император Василий II го моли да си избере сам награда. Симеон моли само да му бъде позволено да се оттегли от държавната служба и да стане монах. Императорът, макар и натъжен, че губи такъв ценен съветник, го пусна, като го помоли да се моли за греховете му.

В монашеския живот Симеон продължи да прилага дарбите си на ученост: от разпръснати ръкописи и по-ранни антологии той състави сборник с жития на почти 150 светии, дело, което съставлява основата на Синаксарите, използвани днес. Той също така състави Всеобща хроника и редактира трактатите на няколко Отци на Църквата. Поради умелата си и усърдна работа той е наречен Метафраст, което означава „преводач“ или „редактор“. Той е автор на много красиви молитви, които се използват редовно и днес (една от тях се намира в Молитвите за подготовка за причастие). При погребението му от тялото му изтече благоуханна и лечебна смирна.

⚠ Съобщи за неточност