Православен  Календар

15 Октомври 2017
19-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Киприан, мъченици Иустина и Теоктист
  • блаж. Андрей Христа ради юродив
  • Св. Андрей, луд за Христа (911)
  • Свещеномъченик Киприан и девица-мъченица Юстина (304).
  • Св. Касиан Гръцки, чудотворец от Углич (1504)

Библейски четива (Синодален превод)

Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

2 Коринтяни 11.31-12.9 (Апостол)

31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. 2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. 3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), 4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. 5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. 6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене. 7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. 8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. 9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Лука 6.31-36 (Евангелие)

31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Жития на светиите

Св. Андрей, луд за Христа (911)

Св. Андрей беше купен като роб от Теогност, богат гражданин на Константинопол, по времето на император Лъв Мъдри. Теогност разпозна необичайната способност на Андрей и го научи да чете и пише. Въпреки това Андрей, подчинявайки се на божествено откровение, поема аскезата на безумието за Христа, като се държи като луд през деня и тайно се моли през по-голямата част от нощта. Господарят му се опитва да го излекува от привидното му безумие, като поръчва да се четат молитви над него в църквата, но без резултат. Накрая той освобождава Андрей, който след това живее в абсолютна бедност в Константинопол, облечен в дрипи и хранещ се с хляба, даван му от милостиви християни. Всичко, което получава, освен необходимото за голото оцеляване, той дава на просяците, обикновено подигравайки се и обиждайки ги едновременно, за да не му благодарят или хвалят за делата му. Толкова искрени са молитвите му, че му е дадена благодатта да вижда ангели и демони, да разкрива тайните на другите, като по този начин ги отвръщаше от греховете им. Той беше този, който заедно с ученика си Епифаний видя видението на Защитния Покров на Божията Майка (виж 1 октомври). След живот на дълбока аскетична борба той почина в мир.

Свещеномъченик Киприан и девица-мъченица Юстина (304).

„Света Юстина, която беше от Дамаск, живееше в девственост заради Христа. Свети Киприан, който беше от Антиохия, започнал като посветен в магията и поклонник на демоните. Един глупав младеж, който беше запленен от красотата на Юстина, нае Киприан да я привлече към себе си; когато Киприан използва всички демонични средства, които познаваше, и се провали, отблъснат от силата на Христос, Когото Юстина призова, той разбра слабостта на демоните и позна истината. Освободен от демоничното заблуждение, той дойде при Христос и изгори всичките си книги по магия, кръсти се и по-късно се възкачи на епископския престол в своята страна. По-късно той и Юстина бяха арестувани от графа на Дамаск и, след като претърпяха много мъчения от негова ръка, накрая бяха изпратени при Диоклетиан в Никомедия, където бяха обезглавени през 304 г.“ (Великият Часослов)

Св. Касиан Гръцки, чудотворец от Углич (1504)

През 1473 г. принцеса София Палеолог пристигна в Русия с голяма свита, за да се омъжи за княз Иван III. Един от членовете на тази свита беше някой благородник на име Константин, роднина на последния византийски император Константин XI Палеолог. Константин постъпил на служба при архиепископ Йоасаф Ростовски и през 1489 г. заминал с него, когато той се оттеглил в манастира „Св. Терапонт“ на Бялото езеро. Самият Константин нямал намерение да стане монах, но през първата си нощ в манастира му се явил Св. Мартиниан (12 януари), който го увещавал да се отрече незабавно от света. Константин разказал за видението си на архиепископа, който потвърдил неговата автентичност, и Константин бил постриган за монах с името Касиан.

Новият монах се впуснал в аскетичната борба с плам: въпреки че прекарал живота си като принц, той с радост поемал най-ниските задачи и най-тежките послушания. По насърчение на своя приятел Св. Нил Сорийски (7 май), той започнал да води отшелнически живот край река Учма в Угличския край. С времето около него се събрали различни ученици и св. Касиан, против собствената си воля, станал глава на скит. В ученията си към учениците си той винаги наблягал на послушанието, грижата за бедните и молитвата за покойниците. Починал в мир.

⚠ Съобщи за неточност