Библейски четива (Синодален превод)
Яков 1.19-27 (Апостол)
19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
Марк 10.17-27 (Евангелие)
17А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
18Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
19Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.
20А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
21Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
22А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
Жития на светиите
Света мъченица Юлиана Никомидийска и онези, които са с нея (304)
Тя била дъщеря на видно семейство в Никомедия по време на управлението на гонителя Максимиан (286-305). Родителите ѝ я сгодили за благородник на име Елевзий, но без негово знание или знанието на родителите си, тя вече била посветила живота си на Христос и му била посветила девствеността си. За да отблъсне ухажора си, тя му казала, че няма да се омъжи за него, докато не стане префект. Елевзий започнал да използва богатството си, за да подкупва и влияе на властимащите, и успял да бъде назначен за префект на Никомедия. Когато отишъл при Юлиана, за да я обяви за своя съпруга, тя била принудена да се изповяда за християнка, казвайки, че никога няма да се омъжи за него, освен ако не се откаже от идолопоклонството и не приеме вярата на Христос. Заради признанието си тя била арестувана и отведена пред префекта: Елевзий, нейния някогашен пламенен ухажор. Сега той бил изпълнен с пламенна ярост към нея и когато тя не се отказала от вярата си, я подложил на най-садистичните мъчения, които можете да си представите. Като по чудо тя ги издържала безвредно. Свидетели на това чудо, 500 мъже и 130 жени от езичниците изповядали Христа. Разгневеният префект веднага ги обезглавил, а след това и самата Юлиана. Тя била на осемнадесет години, когато получила мъченически венец.
Свети отец Петър, митрополит Московски (1326)
„Свети Петър е роден във Волиня през 1260 г. и постъпва в манастир там на тринадесетгодишна възраст. Като прави Лествицата на Свети Йоан Лествичник свой водач в монашеския живот, неговото послушание, кротост и готовност да поема задачи, отвратителни за братята му, го правят обичан от всички. Той също така рисува икони и е създателят на московския стил в руската иконография. След няколко години той заминава за малкия манастир „Преображение Господне“, за да намери тишината, благоприятна за молитва. Свети Максим, митрополит Киевски (6 декември), посещава този манастир и е силно възхитен от добродетелите на Петър, когото решава да бъде негов наследник като глава на Руската църква. Той е потвърден в това си решение от явление на Божията Майка и отправя молба към Константинополския патриарх, от когото зависи Руската църква. Затова през 1325 г. Свети Петър е ръкоположен за митрополит Киевски, чийто престол е прехвърлен на Владимир от Свети Максим, след разграбването на Киев от татарите. Изборът на Петър е потвърден от Събор, но той...“ веднага се сблъсква със съпротива от руските князе, които се борят помежду си за влияние над водача на Църквата. Кротостта и милосърдието на Петър към враговете му му спечелват уважението им; но макар и помирителен във всичко, което го засяга лично, той въпреки това е строг по отношение на вярата и моралната праведност. Той енергично се противопоставя на интензивната мюсюлманска пропаганда и пътува из цяла Русия, за да утвърждава вярата. Не се колебае да рискува живота си в името на мир между князете и, предвиждайки, че Русия ще се обедини отново около Московското княжество, премества митрополитския си престол в този град и започва строителството на прочутата катедрала „Успение Богородично“ в Кремъл. Той предава душата си на Бога, докато се моли на 21 декември 1326 г., и на гроба му се случват много чудеса на изцеление.“ (Синаксар)
Свети Прокопий Вятски, юродив Христа (1627)
„Свети Прокопий, син на благочестиви селяни, първо се преструвал на луд, за да избегне брак, който му били налагани. Той прекарал живота си по улиците полугол, спал навсякъде, където го застигнала нощта, и никога не приел подслона на къща. Използвал знаци, за да се разбира, и никога не проговорил нито дума, освен с духовния си баща, с когото разговарял нормално като човек, притежаващ всичките си способности. Когато му дали дреха, той я носил известно време от послушание и след това я давал на някой беден. Когато посещавал болните, той запалвал леглата на онези, които щяли да оздравеят, и завивал в чаршафите им онези, които щяли да умрат. Той правил много предсказания, често чрез смущаващи пророчески знамения, чието значение ставало ясно със събитието. Той прекарал тридесет години в безумие за Христос и след като предсказал смъртта си, заспал в мир през 1627 г.“ (Синаксарий)