Библейски четива (Синодален превод)
Ефесяни 1.1-9 (Апостол)
1Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:
2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
Марк 7.24-30 (Евангелие)
24И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.
27Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.
Жития на светиите
Мъченик Созон от Киликия (208/304)
Той започнал живота си като езически овчар в Ликаония. Приел вярата в Христа, бил кръстен и получил името Созон („Спаси“). След това използвал всяка възможност да проповядва Евангелието на сънародниците си и да ги призовава да се откажат от идолите си. Влязъл в храм на Артемида в Киликия, отрязал златната й ръка, разбил я на парчета и раздал златото на бедните. Когато научил, че заради това някои били несправедливо наказани за кражба, той се предал на управителя Максимиан. Бил пребит до смърт с пръчки, според някои източници през 288 г., според други през 304 г.
Светите апостоли Евод и Онесифор от Седемдесетте
Св. Еводус (или Еводий) е споменат от св. Игнатий Антиохийски. Той беше ученик на апостол Петър и го наследи като епископ на Антиохия. Казва се, че името „християни“ за членовете на Църквата е дадено от Еводус. Той е бил мъченик по време на посещението на император Веспасиан в Антиохия. Свети Онесифор е споменат от апостол Павел във второто му послание до свети Тимотей, където нарича Онесифор свой приятел и помощник. Той е бил епископ в Колофон в Мала Азия, където е претърпял мъченическа смърт за Христа.
Свети мъченик Евпсихий от Кесария (II в.)
Той е бил син на богат езически сенатор в Кесария Кападокийска. Когато баща му починал, той раздал наследството си на бедните, проповядвайки Божието Царство, докато го правел. Заради това той бил арестуван от Саприций, управител на Кападокия, и хвърлен в затвора. Той убедил надзирателите си да го освободят за известно време и се заел да раздаде остатъка от своите земни блага, първо на своите обвинители и преследвачи, а след това на бедните. Когато цялото му богатство било изразходвано, той доброволно се върнал в затвора. Той бил жестоко бичуван няколко пъти, а след това обезглавен. При мъченичеството му се казва, че от тялото му е течало мляко вместо кръв.
Светият ни отец Йоан, архиепископ на Новгород (1185)
„Първоначално той е бил женен свещеник, а след това, от 1163 г., епископ в Новгород, като през живота си е построил седем църкви. Имал видение на Светата Божия Майка и рядка власт над демоните, които му се подчинявали, и веднъж чудесно спасил Новгород от нападение на седемдесет и двама князе. Страдал от дяволски изкушения, но ги преодолял всички със силата на Кръста и с молитва. Оттеглил се в манастир в напреднала възраст, той приел великия обет и на 7 септември 1185 г. мирно почива в Господа.“ (Пролог)
Света Касия (Касиани) Химнографката (9 в.)
Тя се родила в Константинопол в благородно семейство и израснала необичайно красива и учена — до такава степен, че била избрана да участва в „изложение на булки“, на което император Теофил трябвало да си избере съпруга. Поразен от красотата на Касия, императорът се приближил до нея и казал: „Чрез жената дойдоха по-низките неща“, имайки предвид прегрешението на Ева. Касия отговорила: „Чрез една жена дойдоха по-добрите неща“, като се позовава на Въплъщението на Христос чрез Неговата Пречиста Майка. Засегнат от отговора ѝ, императорът я отхвърли и избра Теодора за своя съпруга. Касия постъпи в монашество и основала женски манастир в Константинопол, тясно свързан с манастира „Студион“. Като игуменка на манастира, тя написала много литургични химни, поне двадесет от които са включени в богослуженията на Църквата. Най-известен (или поне най-тясно свързан с нея) е Химнът на Касиани, който се пее на утренята в Велики сряда. Тя починала в мир.