Православен  Календар

24 Юни 2012
3-а неделя след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се риба, вино и елей

Празници

  • Свети апостоли Вартоломей и Варнава

Почитани светии

  • Възпоменание на явяването на Архангел Гавраил на монах на Атон и откровението на химна „Достойно е“ (Axion Estin (980)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Петрово 1.3-9 (Вечерня)

3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, 4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, 5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. 6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, 7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, 8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;

1 Петрово 1.13-19 (Вечерня)

13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. 14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, 15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. 16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". 17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, 18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, 19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,

1 Петрово 2.11-24 (Вечерня)

11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, 12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението. 13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, 14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. 15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, 16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии. 17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте. 18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите. 19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. 20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. 21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".

Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Римляни 5.1-10 (Апостол)

1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, 2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. 3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, 4търпението - опитност, опитността - надежда, 5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. 6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. 7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. 8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. 10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

Деяния 11.19-26, 29-30 (Апостол, Апостоли)

19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. 20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. 21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. 22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. 26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. 29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; 30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.

Матей 6.22-33 (Евангелие)

22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. * 25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Лука 10.16-21 (Евангелие, Апостоли)

16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. 17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. 18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; 19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Жития на светиите

Свети апостоли Вартоломей и Варнава

Свети Вартоломей е бил един от дванадесетте апостоли, галилеянин; евангелските разкази казват малко повече за него. Твърди се, че след като получил Светия Дух на Петдесетница, той пътувал в служба на Евангелието до Арабия и Персия и донесъл в Индия превод на Евангелието според Матей. Евсевий пише, че сто години по-късно Пантен, именит александрийски учен, намерил това евангелие, когато пътувал из Индия. Според повечето разкази Вартоломей завършва живота си в Армения, където приема мъченическата си смърт чрез разпятие. Според мнозина той и Натанаил са един и същ човек: евангелските разкази, които говорят за Вартоломей, не споменават Натанаил; а Евангелието от Йоан, което споменава Натанаил като един от дванадесетте, не споменава Вартоломей. Но според гръцкия Синаксарион, Вартоломей и Симон Зилот са едно и също лице.

Свети Варнава бил един от седемдесетте, от Кипър, левит и по едно време съученик със свети Павел при Гамалиил. След Възнесението Христово той ръководел седемдесетте до обръщането на апостол Павел. Той е споменаван често в Деянията на апостолите, където са описани някои от пътуванията му като спътник на свети Павел. Според всички сведения, той е първият, който проповядва Евангелието на Христос в Рим и Милано. Неговите чудотворни мощи са открити на остров Кипър по времето на император Зинон; на тази основа Кипърската църква е създадена като независима църква, тъй като е имала апостолска основа.

Възпоменание на явяването на Архангел Гавраил на монах на Атон и откровението на химна „Достойно е“ (Axion Estin (980)

Един монах на Света гора пеел в килията си древния химн на Пресвета Богородица „По-честната от Херувимите…“ (съставен от Свети Козма Химнограф), когато му се явил архангел Гавриил, преоблечен като монах. Ангелът изпял същия химн, но го започнал по различен начин: „Достойно е наистина да Те наречем блажена, Богородице, винаги благословена и пречиста и Майка на нашия Бог. По-честната от Херувимите…“ Смаян от красотата на химна, монахът помолил непознатия да го запише вместо него: Ангелът го издълбал с пръст върху каменна плоча, след което изчезнал от погледа му. Плочата била донесена в Константинопол и показана на императора и патриарха като доказателство за чудото. Оттогава тази версия на химна започнала да се пее в Божествената литургия, както е и до днес.

⚠ Съобщи за неточност