Православен  Календар

14 Юни 2012
Четвъртък от 2-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Мъченик Иустин Философ
  • Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)
  • Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 5.10-16 (Апостол)

10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му; 11и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение. 12Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - * 13защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. 14Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. 15Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. 16И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.

Матей 8.23-27 (Евангелие)

23И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. 24И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. 25Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! 26А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. 27А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?

Жития на светиите

Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)

Роден през 103 г., той е философ от самарянския град Сихем в Палестина, посветил живота си на търсенето на истината, опитвайки много философски школи и източници на човешка мъдрост: стоиците, перипатетиците, питагорейците и накрая платониците. Един ден му се явил старец (чието име и произход са неизвестни) и му разказал за пророците и апостолите, които били научили за Бога не чрез собствената си мъдрост, а чрез откровение от самия Бог. Той чел писанията и се убедил в истинността на вярата, но не искал да бъде кръстен, нито да се нарече християнин, докато не изпитал всички аргументи на езичниците срещу християнството. За тази цел той пътувал до Рим, където участвал в дебати на философски събрания, впечатлявайки всички с мъдростта си. В Рим той също така бил свидетел на мъченическата смърт на светите Птолемей и Лукиан; това го подтикнало да напише Апология за християнската вяра и християнския народ, която той дал на император Антонин и Сената. Те били толкова развълнувани от този документ, че императорът заповядал преследването на християните да бъде прекратено.

До края на живота си Юстин посветил всичките си умения на проповядването на Евангелието и защитата на християните. До края на живота си, където и да проповядвал за Христос, той винаги носел философските си одежди. В допълнение към своята Апология, той написал редица други научни защити на вярата.

В крайна сметка той е хвърлен в затвора след лъжливите обвинения на Кресценс, ревнив циничен философ. Той умира (един източник казва чрез обезглавяване, друг чрез отравяне) в Рим през 167 г. при управлението на император Марк Аврелий, наследник на Антонин.

Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

„Лекар по природа, той бил ученик на Свети Антоний Киевски. Лекувал хората с молитва и с предписване на зеле, което те приготвяли на вид хляб. Княз Владимир Мономах бил излекуван по този начин и това направило Агапит известен отвсякъде. Княжеският лекар, арменец, чувайки това, започнал да разпространява клевети за него. Когато Агапит се разболял, арменецът дошъл и като го погледнал, казал, че ще умре след три дни и че ако не го направи, тогава той, арменецът, ще стане монах. Агапит му казал, че му е било открито от Бога, че ще умре не след три дни, а след три месеца. И така се случило. След смъртта на Агапит арменецът отишъл при игумена на Пещерния манастир и го помолил да го постриже за монах. Той обяснил, че Агапит му се явил от онзи свят и му напомнил за обещанието му. И така някогашният завистник станал смирен монах, по Божието провидение, чиято грижа е всички хора да бъдат спасени.“ Свети Агапит почива около 1095 г.“ (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност