Православен  Календар

09 Декември 2012
27-а неделя след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей

Почитани светии

  • Преп. Алипий Стълпник
  • Светият ни отец Инокентий, епископ на Иркутск (1731 г.)
  • Свети отец Алипий Стълпник (ок. 607 г.)
  • Свети Никон Метаноит („Покайте се!“) (ок. 1000 г.)
  • Свети новомъченик Георги Хиоски (1897)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Жития на светиите

Светият ни отец Инокентий, епископ на Иркутск (1731 г.)

Той е произлязъл от благородно семейство близо до Чернигов. Става монах в Киево-Печерската лавра през 1706 г. и през 1721 г. е ръкоположен за епископ. Изпратен е като мисионер в Китай, но поради политически усложнения не може да влезе в страната и се установява временно близо до езерото Байкал в Сибир. Той и неговите спътници скоро остават без пари и са принудени да живеят известно време с милостиня и надничарски труд. Вместо да се обезкуражи, Свети Инокентий използва това време, за да научи родния език и основава училище за местния монголски народ, много от които той довежда до вярата. През 1722 г. е назначен за епископ на Иркутск, епархия, която обхваща цялата огромна област на Източен Сибир. По време на назначаването му в цялата епархия има само около тридесет църкви. В продължение на десет години епископът се посвещава на обръщането на монголските народи във вярата, проповядвайки им и катихизирайки ги на техния собствен език. В същото време работи за морална реформа сред руския православен народ в региона. Като епископ той живял в манастира „Възнесение Господне“ в Иркутск, където установил твърд аскетичен живот, в който самият той вземал пълноценно участие. Всяка нощ прекарвал в молитва, размишлявайки върху писанията на Отците и подготвяйки проповеди както на руски, така и на местни езици. Под напрежението на суровия сибирски климат светецът се разболял и починал през 1731 г. Много чудеса се случват и до днес на гроба му. Сред хората в Сибир той е почитан толкова високо, колкото и Свети Николай, и е смятан за Просветител на своята земя.

Свети отец Алипий Стълпник (ок. 607 г.)

Той бил от Адрианопол във Витиния и започнал аскетичен живот на млада възраст. След много духовни борби се установил на един стълб, където живял петдесет и три години. Тълпи идвали да търсят неговото застъпничество и съвет и след време близо до стълба бил основан женски манастир. Понякога от върха на стълба се виждала неземна светлина, придружена от гръмотевици и светкавици. Той не притежавал нищо и веднъж хвърлил единствената си туника на беден човек в нужда, оставяйки се напълно изложен на стихиите, докато един отшелник, живеещ наблизо, не видял състоянието му и не му се притекъл на помощ. След петдесет и три години Алипий получил инсулт, който парализирал половината му тяло, но той продължил да живее на стълба още четиринадесет години, предавайки душата си на Бога на деветдесет и девет години.

Свети Никон Метаноит („Покайте се!“) (ок. 1000 г.)

Той е роден около 930 г. в благочестиво и богато семейство близо до Трапезунд. Веднъж, докато оглеждал семейните имоти, той бил толкова разстроен от окаяните условия на бедните полеви работници, че се отчаял от щастието в този свят и решил да живее монашески живот. След години, прекарани в манастир, където блестял в послушание, молитва и себеотрицание, на светеца било дадено разрешение да пътува, за да проповядва Христовото Евангелие. В продължение на три години той се скитал на Изток, без дом и имущество, викайки на всеки, когото срещал: „Покайте се!“ и провъзгласявайки със сълзи посланието за спасение в Христос. След това прекарал седем години в Крит, след което отишъл в Гърция, ходейки бос от място на място, проповядвайки покаяние и станал толкова известен, че получил прякора „Метаноит“, което означава „Покайте се!“. След като прогонил голяма чума от Спарта чрез молитвите си, той се установил близо до този град, построил голяма църква, посветена на Христос Спасителя, и живял в църквата до края на живота си. С течение на времето към църквата бил прикрепен манастир за неговите ученици. Последният му съвет към учениците му бил: „Бягайте от гордостта, придържайте се към смирението; не презирайте бедните; пазете се от всяко зло, от всяка завист и от спомена за неправди; прощавайте на братята си. Ходете редовно на църква и често изповядвайте греховете си на свещениците и духовните отци. Ако спазвате тези съвети, никога няма да ви изоставя.“ След това той върнал душата си на Бога. Свети Никон веднага бил почитан като светец от народа на Спарта и е смятан за закрилник на града, където мощите му се почитат и до днес.

Свети новомъченик Георги Хиоски (1897)

Той е роден от християнски родители на Хиос. Като момче е хванат да краде пъпеши от градина с няколко другари. Изправен пред турския съдия, от страх от наказание, той се съгласява да стане мюсюлманин с името Ахмед. (Това е била обичайна практика по време на Туркократия: на християнин, изправен пред съдилищата, е била предлагана свобода в замяна на приемането на исляма. Мнозина се предават.) Той се връща у дома, плачейки и оплаквайки отстъпничеството си, и родителите му го поставят (вече на десет години) на грижите на добра християнка, за да го укрепи във вярата и да го скрие от турските власти. На двадесет и една години той е сгоден за млада жена от града, но се скарал с брат ѝ, който, знаейки миналото на Георги, отива при властите и го осъжда като отстъпник от исляма. Георги е затворен и измъчван, но вместо да го сломи, мъките му засилват любовта му към Христос и той решава да даде живота си за Него. Свещениците и вярващите от града бдят целонощно, молейки се на Бог да даде смелост на Неговия нов мъченик. На разсъмване Георги бил отведен до мястото на екзекуцията, повтаряйки отново и отново имената на Господ Иисус и неговата благословена Майка. Той бил застрелян, след което обезглавен, присъединявайки се към редиците на светите мъченици.

⚠ Съобщи за неточност