Православен  Календар

17 Декември 2012
Понеделник от 29-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Празници

  • Свещеномъченик Александър Хотовицки

Почитани светии

  • Света великомъченица Варвара (290)
  • Нашият праведни отец Йоан Дамаскин (760)
  • Свети Генадий, архиепископ Новгородски (1505)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Св. Александър)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Лука 12.32-40 (Евангелие, Св. Александър)

32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Жития на светиите

Света великомъченица Варвара (290)

„Света Варвара била от Хелиопол Финикийски и живяла по време на царуването на Максимиан. Тя била дъщеря на един идолопоклонник на име Диоскор. Когато Варвара навършила пълнолетие, тя била просветена в чистото си сърце и тайно повярвала в Светата Троица. Приблизително по това време Диоскор започнал да строи баня; преди да бъде завършена, той трябвало да замине, за да се погрижи за определени неща, и в негово отсъствие Варвара наредила на работниците да построят трети прозорец в допълнение към двата, които баща ѝ бил заповядал. Тя също така издълбала знака на кръста с пръст върху мрамора на банята, оставяйки спасителния знак издълбан толкова дълбоко в мрамора, сякаш е бил направен с железен инструмент. Когато бил написан Синаксарът на Света Варвара, мраморът на банята и кръстът, издълбан от Света Варвара, все още били запазени и там били извършени много изцеления. Когато Диоскор се върнал, той попитал защо е бил добавен третият прозорец; Варвара започнала да му разказва тайната на Троицата.“ Тъй като тя отказала да се отрече от вярата си, Диоскор измъчвал Варвара нечовешки и след като я подложил на много страдания, я обезглавил със собствените си ръце през 290 г. (Великият часовник)

Нашият праведни отец Йоан Дамаскин (760)

Тази божествено просветена Арфа на Духа беше едновременно един от най-великите химнографи на Църквата и един от най-великите ѝ богослови и защитници на вярата.

Град Дамаск в Сирия пада под мюсюлманите през 635 г. По времето на халифа Абдул-Малик, отговорността за управлението на християнското население е поверена на Сергий Мансур, виден християнин на града. Този Сергий се стремял да управлява по благочестив начин въпреки многото ограничения, наложени от халифа, и посвещавал богатството си на милостиня и откупване на християнски затворници. Синът му Йоан е роден през 675 г. и заедно с осиновения си брат Козма (14 октомври) е възпитан да обича и служи на Христос.

Йоан, чието изключително образование включваше перфектно познаване както на гръцки, така и на арабски език, влезе в гражданската администрация и в крайна сметка наследи поста на баща си при халифа. Когато император Лъв Исавр започва да атакува светите икони, свети Йоан предприема енергична защита на Вярата чрез писма до кореспонденти из цялата империя. Обикновено императорът би убил или изгнал директно светеца, но тъй като той живееше в мюсюлмански земи, императорът не можеше да го докосне (интересен пример за това как ислямът неволно допринася за защитата на християнската вяра). Затова нечестивият император разпространява фалшиво писмо, което създава впечатлението, че Йоан крои заговор срещу халифа. Когато това писмо попада (както е планирано) в ръцете на халифа, той се разгневява и нарежда да отсекат дясната ръка на светеца. Същата вечер Йоан поставя отрязаната си ръка пред иконата на Божията майка и се моли със сълзи тя да бъде възстановена. Събуждайки се, той установява, че ръката му е била възстановена по чудо. Чудото убеждава халифа в невинността на неговия съветник и Йоан получава възстановяване на благоволението си; но сега Йоан не искал нищо повече от светски почести и желаел само да бъде монах. Отказвайки се от поста си, той раздал богатството си на бедните и заминал за Йерусалим, за да стане монах в манастира „Свети Сава“.

Игуменът на манастира поставил Йоан под ръководството на старейшина, който му заповядал да няма нищо общо с философия, наука, поезия, песнопения или четене, а безропотно да се отдава на обикновени задачи, за да напредва в смирение. Това и направил светецът. Няколко години по-късно обаче един монах, скърбящ за смъртта на брат си, убедил Йоан да напише погребален химн за негова утеха. От състрадание Йоан написал химна, който се използва и до днес в погребалната служба. Заради непослушанието си на Йоан била възложена задачата да почисти на ръка всички тоалетни на манастира, което той отново направил без оплаквания. Няколко дни по-късно Богородица се явила на стареца и му казала да позволи на Йоан да композира химни и стихотворения, които, както му казала тя, ще надминат Давидовите псалми по красота и изящество.

Така монахът Йоан започнал да пише големия набор от вдъхновени химни, които красят църковните служби. Сред тях са Канонът, пеен на Пасхалната служба, както и повечето от възкресните химни на Октоиха.

Поетичните дарби на Свети Йоан са били съчетани с даровете му за изразяване на църковното богословие: той е написал мощна защита на иконите (отпечатана под TITLEто „За светите образи“), пълно изложение на православната вяра („За православната вяра“) и първото писмено опровержение на исляма, което е разбрал добре, докато е служил в двора на халифа.

В напреднала възраст Йоан е ръкоположен за свещеник от Йерусалимския патриарх. Той починал в мир през 760 г. на осемдесет и четири години.

Свети Генадий, архиепископ Новгородски (1505)

Той бил от благороден произход, но започнал монашески живот във Валаам. Живял като отшелник на остров Соловки от 1430 до 1447 г., когато бил назначен за игумен на Чудовския манастир в Москва. През 1484 г. става епископ на Новгород. Той открил, че татарските нашествия са разрушили Църквата до такава степен, че пълен текст на Светото писание едва ли можел да се намери в цяла Русия. Той наредил и ръководил публикуването на първото печатно славянско издание на Светото писание, основал училища за обучение на духовенството, възстановил реда в богослуженията и се борил с различни ереси. Неговата преданост му спечелила врагове и той се отказал от епископския си сан, за да се оттегли отново в манастир. Починал в мир през 1505 г.

⚠ Съобщи за неточност