1 Коринтяни 15.39-45 (Апостол)
39Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.
40Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
43сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
44сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
Галатяни 4.22-31
(Апостол, Предтеча)
22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Лука 4.31-36 (Евангелие)
31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
Лука 1.5-25
(Евангелие, Предтеча)
5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -
11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.