Библейски четива (Синодален превод)
Битие 28.10-17 (Вечерня)
10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня)
27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Притчи 9.1-11 (Вечерня)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Лука 1.39-49, 56
(Утринно Евангелие)
39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
2 Коринтяни 11.31-12.9 (Апостол)
31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
Евреи 9.1-7
(Апостол, Покров)
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
Лука 6.31-36 (Евангелие)
31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Покров)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Покров на Пресветата Богородица и Приснодева Мария
На 1 октомври 911 г., по времето на император Лъв Мъдри, в църквата „Блачерна“ на Божията Майка в Константинопол се провеждаше всенощно бдение, на което се бяха събрали много вярващи. Свети Андрей, блажен за Христа (почитан утре, 2 октомври), стоеше в задната част на църквата заедно с ученика си Епифаний. Около четири сутринта Пресветата Богородица се яви над хората, облечена в блестящи одежди, обкръжена от неописуемо сияние и държаща воал в протегнатите си ръце, сякаш за да защити всички хора. Свети Андрей казал на Епифаний: „Виждаш ли как Царицата и Госпожата на всичко се моли за целия свят?“ Епифаний отговорил: „Да, отче, виждам го и треперя от страх.“ Това чудно събитие е записано в житието на свети Андрей, написано от Епифаний. Поради това Църквата празнува ежегоден празник на тази дата.
Забележка: Този празник е особено обичан в славянските църкви. През 1960 г. Гръцката църква премести празнуването му на 28 октомври, в памет на закрилата на Божията Майка над гръцките сили, държащи албанския фронт срещу Италия през 1940 г.
Свети Роман Мелодист от Константинопол (556)
Роден е в Емеса, Сирия, вероятно от еврейски родители. Служил е като дякон в Бейрут, а след това в Константинопол по времето на патриарх Евфемий (490-496). Бил е неграмотен, нямал е музикално образование и пеел зле; поради това бил презиран от много от по-образованите духовници. Една нощ, след като Роман се помолил на Божията Майка, тя му се явила в сън, подала му лист хартия и му казала да го погълне. На следващия ден, на Рождество Христово, Роман отишъл на амвона и с ангелски глас изпял „Днес Дева...“, което и до днес се пее като Кондак на празника. Всички присъстващи били изумени от напълно неочакваната красота на химна и на пеенето на Роман. Свети Роман продължил да съчинява повече от хиляда Кондаки (които някога били дълги химни, а не кратките стихове, използвани в църквата днес). Той почти със сигурност е авторът на възвишения Акатист към Божията Майка, който е послужил като образец за всички други акатисти. Той почина в мир, докато все още беше дякон на Великата църква в Константинопол. Много от неговите химни бяха вдъхновени от химните на Св. Ефрем Сирин.
Влиянието на близкоизточната музика върху химнографията на Църквата е неизмеримо. Мнозина от тези, които са установили формата на църковната музика, са били сирийци: два известни примера са Св. Роман и Св. Йоан Дамаскин, които са съставили Октоехос, Пасхалната служба и Погребалната служба. Тяхната музика от своя страна е била моделирана по музиката на еврейския храм. Византийската музикална традиция произхожда без прекъсване от музиката, пеена по времето на Христос, и вероятно от самия Христос.
Нашият Свети Отец Григорий, хормейстърът (Доместикос) на Великата Лавра (1355)
Той беше певец в Великата Лавра на Атон. Веднъж, в навечерието на Богоявление, той беше вдъхновен да изпее химна „О, пълна с благодат, ти, която си радост на цялото творение“ вместо обичайния „Наистина е достойно да Те благословим“ по време на Божествената литургия. Когато направи това, Пресветата Богородица му се яви, благодарила му и му дала златна монета в знак на своята благосклонност. Монетата все още се съхранява в Лаврата. Той почина в мир. Оттогава химнът на Свети Григорий се пее като част от Божествената литургия на Свети Василий.