Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 21.15-25
(11-то утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Галатяни 1.11-19
(Апостол, Неделя след Рождество)
11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
Деяния 6.8-7.5, 47-60
(Апостол, Св. Стефан)
8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
47А Соломон Му построи дом.
48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50Нали Моята ръка направи всичко това?"
51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Матей 2.13-23
(Евангелие, Неделя след Рождество и Богородица)
13А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
16Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
19А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
Матей 21.33-42
(Евангелие, Св. Стефан)
33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
Жития на светиите
Свети първомъченик и архидякон Стефан
Роднина на апостол Павел, Свети Стефан е един от седемте дякони (заедно с Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай), първоначално назначени от Църквата да служат на народа; и на Бога му е било угодно да го приеме като първи мъченик на Църквата за Христос. Прочетете дългия, красив и поучителен разказ за неговото свидетелство в Деяния на апостолите, глави 6-8. Когато Стефан, „пълен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа“ (Деяния 6:8), някои членове на синагога в Йерусалим дойдоха да спорят с него и, разярени от неговото провъзгласяване на Христос, го убиха с камъни. В смъртта си Свети Стефан разкри заличаването на границата между небето и земята от Христос и новото общение между човека и Бога: лицето му сияеше от светлината на Преображението и му беше дадено видение на Христос, седнал отдясно на Отца. Последните му думи бяха: „Господи, не им считай този грях“ (Деяния 7:60).
Според светото предание, мъченическата смърт на Свети Стефан се е случила точно година след слизането на Светия Дух на Петдесетница. Тялото му е взето и тайно погребано от Гамалиил, член на Синедриона и таен християнин.
Мощите на Свети Стефан са открити от свещеник Лукиан през 415 г. след видение. Те са пренесени в църквата, построена за тях в Йерусалим от императрица Евдокия, а по-късно са отнесени в Константинопол.
Мисионерската реч на светеца преди смъртта му (подобно на тази на дякона Свети Филип към етиопския евнух) ни напомня, че онези, назначени да служат материално на Църквата, не са лишени, нито дори извинени, от това да провъзгласяват славното Евангелие на Христос.
Нашият праведни отец Теодор Жестоки, брат на Свети Теофан Химнограф
Вижте разказа за живота му на 11 октомври, когато е чествана паметта на брат му Свети Теофан.