Православен  Календар

08 Септември 2010
Сряда от 16-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Мъченици Адриан и Наталия
  • Владимирска икона
  • Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
  • Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 6.2-10 (Апостол)

2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов. 3Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами. 4Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго, 5защото всеки ще понесе своето бреме. 6Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява. 7Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: 8който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот. 9Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. 10И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

Марк 7.14-24 (Евангелие)

14И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: 15нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16Ако някой има уши да слуша, нека слуша! 17И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата. 18Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? 19Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна. 20Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. 21Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. 23Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. 24И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

Жития на светиите

Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)

„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)

Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.

⚠ Съобщи за неточност