Православен  Календар

21 Юли 2010
Сряда от 9-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Великомъченик Прокопий Кесарийски
  • Появата на иконата „Казанска“ на Пресветата Богородица (1579 г.)
  • Свети великомъченик Прокопий (303)
  • Свети Прокопий, Христови блажен (1303)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Жития на светиите

Появата на иконата „Казанска“ на Пресветата Богородица (1579 г.)

„В Казан, през 1579 г., деветгодишната Матрона, чиито родители дом изгорял в пожар, сънувала, че вижда икона на Богородица и чула глас, който й заповядал да извади тази икона от пепелта на разрушената къща. Иконата била намерена увита в стар парцал под печката, където вероятно била скрита по време на татарските нашествия. Иконата най-накрая била отнесена в катедралата „Благовещение на Богородица“, където станала известна с изцеленията, които Божията Майка Божия извършваше чрез нея за слепите… Иконата на Казан е една от най-обичаните икони на Божията Майка в Русия.” (Велики Хорологион)

Свети великомъченик Прокопий (303)

„Роден е в Йерусалим от християнски баща и езическа майка, като първоначално носи името Неаний. След смъртта на баща си майка му го възпитава изцяло в духа на римското идолопоклонство. Когато пораства, император Диоклетиан го вижда някой път и остава толкова доволен от него, че го взема в двора си, за да служи в армията. Когато този нечестив император започнал гоненията срещу християните, той заповядал на Неаний да отиде с отряд войници в Александрия и да изтреби християните там. Но по пътя с Неаний се случило нещо подобно на това, което се случило със Саул. В три часа сутринта настъпило силно земетресение, Господ Иисус му се явил и казал: „Неаний, къде отиваш и срещу кого се бунтуваш?“ Изпълнен с голям страх, Неаний отговори: „Кой си Ти, Господи? Не Те познавам.“ Тогава на небето се появи блестящ кръст, като от кристал, и от кръста се чу глас: „Аз съм Иисус, разпънатият Син Божий.“ Господ продължи: „С този знак, който видя, победи враговете си, и Моят мир ще бъде с теб. “ Това събитие напълно промени живота на Неаний. Той нареди да му изработят кръст, подобен на този, който беше видял, и вместо да се обърне срещу християните, тръгна с войниците си срещу агарите, които нападаха Ерусалим. Той влезе победоносно в Ерусалим и каза на майка си, че е християнин. Доведен на съд, той свали военния си колан и меча си и ги хвърли пред съдията, показвайки с това, че е войник само на Христос Цар. След жестоки мъчения той беше хвърлен в затвора. Там Христос Господ му се яви отново, кръсти го и му даде името Прокопий. Един ден дванадесет жени дойдоха до прозореца на килията му и му казаха: „И ние сме слуги на Христос.“ Арестувани за това, те бяха хвърлени в същия затвор, където свети Прокопий ги наставляваше в християнската вяра и ги подготвяше внимателно да получат венеца на мъченичеството. Тези дванадесет жени бяха жестоко измъчвани. Виждайки техните страдания и кураж, майката на Прокопий също повярвала в Христа, а след това и тринадесетте били екзекутирани. Когато свети Прокопий бил отведен към ешафода, той вдигнал ръцете си към изток и се помолил на Бога за всички бедни и нуждаещи се, за онеправданите и овдовелите, и особено за святата Църква, да расте и да се разпространява и православието да блести до края на времето. Той получил уверение от небето, че молитвата му е чута, след което с радост положил главата си под меча и отишъл при своя Господ, към вечната радост. Свети Прокопий пострадал с чест в палестинската Кесария и бил увенчан с вечен венец на слава на 8 юли 303 г.” (Пролог)

Свети Прокопий, Христови блажен (1303)

Той беше известен търговец от германски произход. Посещавайки Новгород по работа, той беше толкова трогнат от красотата на православието, че прие православната вяра. Стремейки се да следва Христос по-пълноценно, той раздаде всичките си имоти на бедните и живееше като бедняк, посвещавайки живота си на молитва и аскетизъм, но се преструваше на луд, за да избегне похвалите на хората. На него бяха дадени даровете на предвидението и проникновението в сърцата на другите: често говореше на онези, които идваха при него, за техните тайни грехове, и няколко пъти предсказа природни бедствия. Веднъж спря смъртоносна градушка в град Устюг чрез своите горещи молитви пред иконата на Божията Майка. Беше намерен мъртъв на пътя, покрит със сняг; над мощите му беше построена църква, която извърши много чудеса.

⚠ Съобщи за неточност