Православен  Календар

10 Май 2010
Понеделник на 6-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Симеон, сродник Господен
  • Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)
  • Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)
  • Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Жития на светиите

Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)

Той беше племенник на Йосиф Обручника и един от Седемдесетте. Когато апостол Яков, първият епископ на Йерусалим, беше убит мъченически, Свети Симеон беше назначен да го замести. Като втори епископ на Йерусалим той управляваше Църквата там до дълбока старост. По времето на император Траян в Палестина избухна гонение както срещу християни, така и срещу евреи; Симеон беше осъден и по двете обвинения и имаше привилегията да умре, подобно на своя Господ, чрез разпятие. Той беше на 120 години.

Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)

Той бил ученик на Свети Теодосий Киево-Печерски (паметен на 3 май) и станал игумен на Пещерския манастир. След много години вярна служба той станал жертва на интригите на монах срещу него, загубил игуменския си сан и дори бил изгонен от манастира. В Божието време светият монах бил оправдан и посветен на епископ Владимирски. Там той ръководел Църквата в продължение на много години, починал мирно в дълбока старост през 1094 г.

Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)

По време на турската окупация толкова много сръбски християни се събрали около мощите на Свети Сава (в Милешева), молейки за неговото застъпничество, че османският владетел Синан паша се опасявал, че мощите ще станат център на народен бунт. Затова той наредил мощите да бъдат пренесени в Белград и изгорени. Пашата отдавна го няма; светецът продължава да се застъпва за своя народ и за света.

⚠ Съобщи за неточност