Библейски четива (Синодален превод)
Лука 1.39-49, 56
(Утринно Евангелие, Благовещение)
39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
Изход 3.1-8
(Вечерня, Благовещение)
1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
Притчи 8.22-30
(Вечерня, Благовещение)
22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
Евреи 2.11-18
(Апостол, Благовещение)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Деяния 2.22-36 (Апостол)
22Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
23Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
24но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
26Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
27Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
28Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си".
29Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
30А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
31предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
32Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
33И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
34Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
35докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
36И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
Лука 1.24-38
(Евангелие, Благовещение)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
Йоан 1.35-51 (Евангелие)
35На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък).
43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
Жития на светиите
Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария
Когато Дева Мария била на около четиринадесет години, архангел Гавраил дошъл в жилището на Йосиф, където тя живеела, и ѝ казал: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе; благословена си Ти между жените.“ Получавайки уверение, че е била избрана да бъде Майка на Самия Бог, тя отговорила със смирение: „Ето, слугинята Господня; нека ми бъде според словото Ти.“ Веднага Светият Дух слязъл върху нея, силата на Всевишния я осенила и се състояло дългоочакваното от цялото творение Въплъщение: Този, Който съдържа цялата вселена, се съгласил да бъде съдържащ се в утробата на една жена, пресветата Богородица.
Църквата ни учи, че е било във властта на Светата Дева да отхвърли божественото зачатие: нейното съзнателно и доброволно приемане, завършването на вярата на целия праведен остатък от Израел, ни показва, че самото ни спасение е плод на сътрудничеството (синергия) на човешката вярност с Божията спасителна благодат.
Носейки в утробата си Спасителя на Вселената, Девата отишла в хълмовете на Юдея, за да остане при своята сродница Елисавета, която шест месеца преди това заченала в напреднала възраст (от свещеника Захария) Свети Йоан Предтеча. Когато светата Дева се приближила, детето Йоан заподскачало от радост в утробата на майка си, предсказвайки идването на Емануил. Чувствайки пророчеството, Елисавета се изпълнила със Светия Дух и благословила света Мария и плода на утробата ѝ. А Мария от своя страна прославила Бога, казвайки: „Душата ми величае Господа и духът ми се радва в Бога, моя Спасител“ (Лука гл. 1).
Нов изповедник/свещеномъченик Тихон, патриарх Московски (1925 г.)
Роден през 1865 г., той е постриган за монах през 1891 г. и е ръкоположен за епископ през 1891 г. От 1900 г. е епископ на Аляска, с надзор над Църквата в цяла Северна Америка. В Америка той освещава първия православен манастир на континента и работи неуморно за обединяването на всички етнически групи в едно стадо. През 1907 г. е посветен на епископ на Ярославъл и се завръща в Русия.
През 1917 г. той е избран за първия патриарх на Москва след премахването на патриаршията от цар Петър Велики преди повече от 200 години. Почти веднага Руската църква е потопена в нови и ужасни гонения, тъй като атеистично и тоталитарно правителство завзема контрола. Патриарх Тихон винаги се стреми да не се кара с комунистическото правителство, но отказът му да се отрече от вярата или от Църквата си го бележи в очите им като враг. През 1925 г. той умира при мистериозни обстоятелства и обикновено се смята, че е бил убит от Съветите. Той е почитан като изповедник, а от мнозина и като мъченик.
Забележка: тъй като възпоменанието му се пада на празника Благовещение, службата му обикновено се премества в деня преди или след празника.