Православен  Календар

27 Март 2010
Лазарова събота

Великденски пост — Разрешава се вино, елей и хайвер

Почитани светии

  • Преп. Венедикт Нурсийски
  • Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)
  • Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 12.28-13.8 (Апостол)

28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29защото нашият Бог е огън, който изтребя.

1Братолюбието да пребъдва между вас; 2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. 3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. 4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. 5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; 6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" 7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Йоан 11.1-45 (Евангелие)

1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. 2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. 6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. 32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Жития на светиите

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.

⚠ Съобщи за неточност