Православен  Календар

21 Февруари 2010
Първа неделя на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Празници

  • Неделя на Православието

Почитани светии

  • Великомъченик Теодор Стратилат
  • Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)
  • Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)
  • Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)

24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, 25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, 26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. 32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, 33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Йоан 1.43-51 (Евангелие)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Жития на светиите

Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)

Той бил прочут военачалник в императорската армия и живеел в Хераклея Понтийска. Император Лициний чул за славата на Теодор като военачалник, а също и че той е ревностен християнин; императорът решил да посети генерала, за да го почете официално, но тайно да го отвърне от Христос.

Когато императорът пристигна в Хераклея, свети Теодор го посрещна с всички почести, а императорът от своя страна го похвали за службата му към държавата. Тогава Лициний публично прикани Теодор да принесе жертва на боговете. Теодор помоли да му бъдат дадени най-почитаните богове, изработени от злато и сребро, за да ги почита у дома си, и обеща, че на следващия ден ще се върне и ще ги почете пред народа. Императорът, мислейки, че е успял да върне Теодор към езичеството, с радост се съгласи.

Тази нощ светецът разби всички идоли, които беше взел у дома, и раздаде златните и сребърните парчета на бедните. Когато това беше разкрито, Теодор с радост призна деянието си и смело изповяда Христос. Императорът, в ярост, подложил светеца на много мъчения, а след това го разпънал на кръст. На кръста той бил подложен на още мъчения и осакатявания: части от тялото му били отрязани, очите му били извадени, а той бил прострелян със стрели, като накрая бил оставен на кръста за мъртъв. На следващия ден Лициний изпратил хора да хвърлят тялото му в морето, но за тяхно учудване открили светеца жив, с тялото му напълно непокътнато. По този начин много зрители и някои от собствените хора на императора се обърнаха към Христос. Виждайки, че светецът, далеч от това да се отрече от Христос, водеше другите към Него, императорът незабавно го обезглави. Светите му мощи бяха върнати в родния му дом в Еухаита, където извършиха толкова много чудеса, че градът стана известен като Теодоропол.

Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)

Той беше сред онези, които се върнаха в Ерусалим от вавилонския плен, след указ на Кир през 538 г. пр. Хр. Заедно с пророк Агей (16 декември) той започна да пророкува в Ерусалим през 520 г., за да насърчи евреите да се върнат към задачата си за възстановяване на Храма, която бяха изоставили от обезсърчение. Неговото пророческо служение е описано както в Книгата на Ездра, така и в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Неговите пророчества, освен че се отнасят до ситуацията, в която е живял, са изпълнени с пророчества за пришествието и второто пришествие на Христос. Името му означава „Господ е прославен“. „Църковната STORY“ на Созомен съобщава, че по времето на император Хонорий светите мощи на Захария са били открити чрез божествено откровение в Палестина и са били намерени нетленни.

Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Той е син на Свети Стефан Първокоронован, крал на Сърбия (24 септември), и племенник на Свети Сава (14 януари), първият архиепископ на Сърбия. Подобно на чичо си, той става монах в манастира Хиландар на Атон, където ревностно води аскетичен живот, докато не е избран за епископ на Захуниос, а след това и за архиепископ на Сърбия. Той почива в мир през 1271 г., след като е пастирствал стадото си с любов и мъдрост. Светите му мощи се намират в манастира Печ.

⚠ Съобщи за неточност