Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 1.1-20
(6-ти час)
1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.
5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.
8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
Битие 1.1-13 (Вечерня)
1В начало Бог сътвори небето и земята.
2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13Биде вечер, биде утро - ден трети.
Притчи 1.1-20 (Вечерня)
1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
17не напразно се разпъва мрежа пред птици.
18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
Съставно 6 - Изход 12, 13; Числа 8; Левит 12 (Вечерня)
1Господ говори на Моисей в деня, в който изведе синовете Израилеви от земята Египетска, като каза: „Освети за Мен всеки първороден, всяко първоплодено, което отваря всяка утроба сред синовете Израилеви.“ И Моисей каза на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ ви изведе оттам с мощна ръка. И пазете Неговия закон. И ще бъде, когато Господ Бог ви въведе в земята на ханаанците, както се е заклел на вашите отци, да отделите всичко, което отваря утробата; мъжките – за Господа. Но ако след това вашият син ви попита, казвайки: ‘Какво е това?’, вие ще му кажете: ‘Бог ни изведе от Египет, от дома на робството, с мощна ръка. И когато фараонът закорави сърцето си да не ни пусне, Господ порази всяко първородно в земята Египетска, от първородното на човеците до първородното на животните. Затова принасям като жертва на Господа всичко, което отваря утробата; мъжките – за Господа, и всяко първородно от моите синове ще изкупя.’ И това ще бъде знак на ръката ти и непроменимо пред очите ти, защото така каза Господ Вседържителят: ‘Всички първородни от твоите синове ще Ми дадеш. И ще бъде, че всеки, който роди мъжко дете, ще обреже плътта на неговата крайна плът на осмия ден. И тридесет и три дни няма да влиза в светилището на Бога при свещеника, докато не се изпълнят дните на очистването. И след това ще принесе безупречен едногодишен агнец на Господа за всесъжение, и млад гълъб или гургулица на свещеника при входа на Скинията на свидетелството. Или вместо тях ще принесе две млади гълъби или две гургулици. И свещеникът ще извърши умилостивение за него. Защото те са принесени на Мен като дар от всички синове Израилеви. И Аз ги взех и ги осветих за Себе Си вместо първородните на египтяните, в деня когато поразих всяко първородно в земята Египетска от човек до добитък“, каза Бог Всевишният, Светият на Израил.
Исаия 6.1-12 (Вечерня)
1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.
10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
Съставно 7 - Исаия 19.1, 3, 4-5, 12, 16, 19-21 (Вечерня)
1Виж, Господ ще бъде седнал на лек облак и ще дойде в Египет, и идолите на Египет ще се разклатят от присъствието Му, и сърцето им ще се смути в тях. „И духът им ще се смути вътре в тях, и Аз ще осуетя техния съвет и ще предам Египет в ръцете на жестоки господари“, казва Господ Саваот. И египтяните ще пият вода край морето, а реката ще отслабне и ще пресъхне. Така казва Господ: „Къде са сега вашите мъдреци? Нека ви обяснят и нека кажат: ‘Какво е замислил Господ Саваот против Египет?’“В онзи ден египтяните ще бъдат като жени, в страх и трепет пред ръката на Господ Саваот, която Той ще издигне против тях. И ще има олтар на Господа в страната на египтяните и стълб на Господа на нейна граница. И това ще бъде вечен знак за Господа в страната на Египет, защото те ще извикат към Господа и Той ще им изпрати човек, който ще ги спаси. И Господ ще бъде познат на египтяните. И египтяните ще познаят Господа в онзи ден, и ще принасят жертва и дар, и ще дават обети на Господа и ще ги изпълняват.
Лука 2.25-32
(Утринно Евангелие)
25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
28той Го прегърна, благослови Бога и рече:
29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
30защото очите ми видяха Твоето спасение,
31що си приготвил пред лицето на всички народи, -
32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
Евреи 7.7-17
(Апостол, Сретение)
7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.
15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,
16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
Лука 2.22-40
(Евангелие, Сретение)
22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,
23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
28той Го прегърна, благослови Бога и рече:
29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
30защото очите ми видяха Твоето спасение,
31що си приготвил пред лицето на всички народи, -
32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -
35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;
37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.