Православен  Календар

02 Декември 2010
Четвъртък от 28-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Пророк Авдий
  • преп. Варлаам и Иоасаф
  • Свети пророк Авдия (Авдиас)
  • Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)
  • Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)
  • Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Тит 1.5-2.1 (Апостол)

5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: 6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. 7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, 8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, 9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. 10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, 11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. 12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. 13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:

Лука 20.9-18 (Евангелие)

9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

Жития на светиите

Свети пророк Авдия (Авдиас)

Книгата на Авдия е най-кратката пророческа книга в Стария завет. Писанията ни казват малко за това къде или кога е живял. Някои вярват, че той е Авдия, който е служил като управител на домакинството на цар Ахав и, когато Йезавел е убивала пророците, е скрил сто от тях в пещера и ги е хранил. Твърди се, че този Авдия по-късно става ученик на пророк Илия (Елиас). Името му означава „служител на Бога“.

Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)

Роден в свещеническо семейство близо до Москва през 1782 г., той постъпва в семинарията в ранна възраст и скоро се отличава с благочестието си и познанията си за древни езици. Постриган е за монах, но е посветен на професор в семинарията в Москва, където неговите тълкувания на вярата, устни и писмени, го карат да бъде смятан за Отец на Църквата по негово време; мнозина го наричат „новият Златоуст“.

През 1817 г., на тридесет и пет години, той е ръкоположен за епископ и само за няколко години се издига до ранга на Московски митрополит, най-високият пост в Руската църква, откакто Петър Велики премахва Патриаршията. Той остава митрополит до края на живота си. Свети Филарет изглежда буквално неуморен в труда си за Църквата: никой не знае кога спи, а слугата му, независимо кога идваше в покоите на митрополита, винаги го намираше да работи на бюрото си. Той работеше за възстановяване на моралните стандарти сред духовенството, които бяха изпаднали в разпуснатост. Винаги, когато беше принуден да свали клирик, той тайно допринасяше за нуждите на семейството със собствени средства. По подобен начин той изразходваше всичките си финансови ресурси за благотворителни дейности, като винаги се грижеше даренията му да се пазят в тайна. Той финансира изграждането на голям хоспис за сираци и деца от бедни духовни семейства.

Свети Филарет оказа пълната си подкрепа на петдесетгодишния проект за превод на Библията на руски език и сам преведе няколко книги от Стария завет, въпреки че проектът беше противопоставен от царя и от някои влиятелни групи в Църквата. Той подкрепи работата на отците от Оптинския манастир за публикуване на преводи на Отците на Църквата; тези преводи, когато се появиха, допринесоха за голямо духовно пробуждане в Русия.

Той почина в мир през 1867 г. на осемдесет и пет години.

Обичаната „Утринна молитва на Филарет Московски“, която започва с „Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир...“, е въведена в православното благочестие от Свети Филарет, но изглежда първоначално е написана от Франсоа Фенелон, френския писател-квиетист. Молитвата започва да се използва и от Оптинските старци и понякога се нарича „Утринна молитва на Оптинските старци“. Молитвата се появява в няколко подобни варианта.

Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир. Помогни ми във всичко да се уповавам на Твоята свята воля. Във всеки час от деня ми откривай волята Си. Благослови отношенията ми с всички, които ме заобикалят. Научи ме да се отнасям към всичко, което ми идва през деня, с душевен мир и с твърдото убеждение, че Твоята воля управлява всичко. Във всичките ми дела и думи ръководи мислите и чувствата ми. В непредвидените събития нека не забравям, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме да действам твърдо и мъдро, без да огорчавам или смущавам другите. Дай ми сили да понеса умората на този настъпващ ден с всичко, което ще донесе. Насочвай волята ми, научи ме да се моля, моля Ти се в мен. Амин.

Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)

Свети Варлаам бил старец, живял в Антиохия по време на гоненията на Диоклециан и Максимиан. Когато изповядал Христос пред управителя и отказал да принесе жертва на идолите, той бил измъчван дни наред: плътта му била разкъсвана с железни нокти и бил разтяган на диба. Когато тези обичайни мъчения се провалили, управителят измислил ново мъчение: ръката на Варлаам била протегната над олтар на идолите и в дланта му бил сложен горящ въглен с тамян. Мъчителите разсъждавали, че когато болката го принуди да пусне въглена, ще могат да кажат, че е принесъл жертва на боговете. Но свети Варлаам държал ръката си здраво и наблюдавал спокойно как ръката му е обгаряна от въглена. Накрая ръката му паднала на земята и мъченикът предал душата си на Бога.

Според някои сведения, Свети Варлаам е преживял мъките си и е починал в мир. Някои твърдят, че е дошъл от Кападокия, а не от Антиохия, но това вероятно е невярно. Свети Йоан Златоуст веднъж е произнесъл проповед на гробницата на Свети Варлаам в Антиохия в деня на неговия празник.

Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

„Те бяха индийски аскети. Йоасаф беше син и наследник на цар Авенир. По Божие провидение той беше посетен от стареца Варлаам, който го научи на християнската вяра и го кръсти. След това старецът отишъл в планините, за да живее в аскеза, а Йоасаф останал да се бори с много изкушения в света и да ги преодолява с Божията благодат. Йоасаф най-накрая успял да доведе баща си при Христос. След като бил кръстен, цар Авенир живял още четири години в дълбоко покаяние (защото бил извършил тежки грехове в преследването на християните) и след това завършил земния си път и отишъл в по-добрия живот. Младият Йоасаф поверил царството на приятеля си Варахия, а сам се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза заради Христос. Единственото му желание на земята било да види отново духовния си баща Варлаам. Бог, в своята милост, изпълнил желанието му и един ден Йоасаф застанал пред пещерата на Варлаам и извикал: „Благослови ме, отче!“ Старецът Варлаам живял в аскеза в пустинята седемдесет години, като общо живял сто години. Свети Йоасаф предал царството си на двадесет и пет години и отишъл в пустинята, където живял още тридесет и пет години. И двамата изпитвали голяма любов към Господ Иисус, довели мнозина до истинската вяра и влезли във вечната радост на своя Господ.“ (Пролог)

Те се отбелязват на 26 август по гръцки календар.

⚠ Съобщи за неточност