Православен  Календар

03 Ноември 2010
Сряда от 24-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Преп. Иларион Велики
  • Св. Иларион Велики от Палестина (371)
  • Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)
  • Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Солунци 4.1-12 (Апостол)

1И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; 2защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. 3Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, 4всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, 5а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, 6и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме. 7Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. 8И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас. 9А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго, 10защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате, 11и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, 12за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

Лука 11.42-46 (Евангелие)

42Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

Жития на светиите

Св. Иларион Велики от Палестина (371)

Роден е в Палестина от езически родители, които го изпратили в Александрия, за да получи образование. Там се запознал с християнската вяра и бил кръстен. Чувайки за славата на Св. Антоний Велики, той се срещнал с великия „Отец на монасите“ и решил да се посвети на аскетичния живот. До края на живота си той пътува от място на място, водейки най-аскетичен живот на уединение, молитва и пост. Но където и да отидеше, неговата святост блестеше като фар и той ставаше известен на хората, които се стичаха при него за съвет, наставление и изцеление. Тогава той бягаше на друго място и започваше отново. Пътуванията му го отвеждат в Египет, Либия, Сицилия и накрая в Кипър, където почива в дълбока старост. Докато лежи на смъртното си легло, той извиква: „Тръгни, о, душа моя. От какво се страхуваш? Тръгни! Защо се тревожиш в мен? Служила си на Иисус Христос почти седемдесет години и се страхуваш от смъртта?“ Като изрече тези думи, той почина.

Синаксарионът дава изключително подробно описание на неговите аскетични подвизи, което може да бъде поучително:

“ От шестнадесетата до двадесетата си година подслонът на Иларион беше проста колиба, направена от тръстика и блатни треви. След това той построи малка, ниска килия, която приличаше повече на гробница, отколкото на къща. Лежеше на твърдата земя и се миеше и подстригваше само веднъж в годината, на Великден. Никога не переше кожата, която му беше дал Свети Антоний, и носеше същата туника, докато тя се разпадна на парчета. Той знаеше цялото Свещено Писание наизуст и го рецитираше на глас, стоящ с благоговение, сякаш Бог беше видимо присъстващ. От двадесет и първата до двадесет и седмата си година, няколко леща, накиснати в студена вода, бяха в продължение на три години неговата ежедневна храна, а през следващите три години той не приемаше нищо друго освен хляб, поръсено със сол. От двадесет и седмата до тридесетата си година се хранел с диви растения; от тридесет до тридесет и пет години – с шест унции ечемичен хляб и малко зеленчуци, приготвени без масло. После, като се разболял и зрението му отслабнало, той добави малко масло към храната си, но не увеличи дажбата си от хляб, въпреки че виждаше тялото си да отслабва и вярваше, че смъртта му наближава. На възраст, на която другите обикновено намаляват строгите си аскетични практики, той продължи да спазва тази диета с удвоена ревност, като млад послушник, до смъртта си. Никога не ядеше преди залез слънце и не прекъсваше поста си нито за най-големите празници, нито при най-тежките болести.”

Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)

„Свети Йоан беше от Монембасия в Пелопонес. По онова време регионът бил под турско иго и подложен на чести набези от албанци, които пленявали християни, за да ги продават като роби. По време на един такъв набег бащата на Йоан бил убит, а момчето и майка му били отведени като пленници в Лариса, където били продадени на един турчин от Солун. Този мъж, който нямал син, искал да осинови Йоан и да го направи мюсюлманин. Но нищо не успя да убеди петнадесетгодишния младеж: привлекателни обещания, заплахи с побой, магическите изкуства, които съпругата на турчина използваше, за да го накара да загуби целомъдрието си, всичко беше напразно. Йоан остана непоколебим като скала и предпочете да гладува дни наред, отколкото да наруши църковните пости. Турчинът се разяри от неуспеха си да надделее над младия си роб и заби меч в стомаха му. Два дни Йоан страдаше в агония, преди да отпътува към обиталището на блажените.” (Синаксарион)

Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Свети Иларион Мъгленски е първият засвидетелстван епископ на Мъгленската епархия, живял през XII в. Ръкоположен е за епископ около 1134 г. от архиепископ Евстатий. Той се отличава с ревностна борба срещу богомилската и арменската ерес, които са се разпространили в неговата епархия.

Свети Иларион почива мирно на 21 октомври 1164 г. През 1206 г. българският цар Калоян пренася мощите му в столицата Търново, където те стават обект на всенародно поклонение.

⚠ Съобщи за неточност