Православен  Календар

27 Януари 2010

Няма пост

Празници

  • Отдание на Богоявление

Почитани светии

  • Св. Нина Грузинска
  • Света Нина, равна на апостолите и просветителка на Грузия (335)
  • Светият ни отец Сава (Савас), просветител и първи архиепископ на Сърбия (1236)
  • Светите отци, убити на Синай и Райту (IV–V в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Жития на светиите

Света Нина, равна на апостолите и просветителка на Грузия (335)

В много разкази тя е наричана „Нино“. Тази свята девица е била от Кападокия, единствената дъщеря на Завулон, роднина на великомученика Георги. Тя е била пленена и поробена от иберийците (по-късно наричани грузинци) и отведена в тяхната родина. В плен тя води трезвен и благочестив живот, посвещавайки всеки свободен момент ден и нощ на молитва. Нейната изключителна добродетел привлича вниманието на мнозина, особено на онези, жадни за Истината, и тя просто и смело проповядва Евангелието на всички, които я питат.

Веднъж тя изцелила болното дете на една жена с молитвите си, и вестта за това чудо стигнала до кралицата на Грузия, която сама страдала от неизлечима болест. Тя помолила робинята да дойде при нея, но Нина отказала от смирение, затова кралицата наредила на слугите си да я заведат в жилището на Нина. Светецата се помолила и кралицата била изцелена на мига. Връщайки се у дома с радост, кралицата възхвали Нина и нейната вяра пред краля, чието име беше Мириан. Кралят не й обърна голямо внимание, но по-късно, докато ловуваше, той внезапно беше обгърнат от тъмен облак, така че се изгуби и беше обзет от страх. Спомняйки си разказа на жена си, той се помоли „на бога, когото Нина почита“, и се закле, че ако бъде спасен, ще почита само Него. Веднага облакът изчезна и кралят прие светлината на вярата. Побързал към дома, той намери Нина и, макар и крал, падна в краката на робинята и й каза, че е решил, че той и цялата му нация трябва да бъдат кръстени. Той изпрати пратеници до Константин Велики, който бързо изпрати епископи и свещеници в варварското царство.

Когато обръщането на страната беше в разгара си, Нина, макар и вече освободена, реши да остане в Грузия, където се оттегли в пустинята и се молеше горещо хората да бъдат утвърдени във вярата в Христа. Света Нина почина в мир, заобиколена от царя, двора му и духовенството. Така една безсилна робиня, с Божията сила, обърна цял народ.

Светият ни отец Сава (Савас), просветител и първи архиепископ на Сърбия (1236)

Този най-обичан светец на сръбския народ е роден през 1169 г. като син на Стефан Неманя, велик княз на Сърбия. Родителите му го кръстиха Растко. На петнадесетгодишна възраст той беше назначен за управител на провинция Херцеговина, но светската власт не го интересуваше и той започна да желае да се посвети изцяло на Бога. Тайно напуска дома си и заминава за Атон, където става послушник в манастира „Св. Пантелеймон“. Баща му научава къде е отишъл и изпраща войници да го върнат, но преди войниците да успеят да го хванат, той е постриган за монах с името Сава, на името на Св. Сава Освятения (5 декември).

С времето, под влиянието на сина си, Стефан Неманя се отказал от царската корона и през 1196 г. станал монах с името Симеон, като заминал за Светата планина, за да се присъедини към сина си. Симеон бил доста възрастен и не можел да издържи всички аскетични подвизи на дългогодишните монаси, затова синът му удвоил собствената си аскетична борба, като казал на баща си: „Аз съм твоята аскеза.“ Двамата монаси заедно основават Хиландърския манастир, който се превръща в център на сръбската набожност и култура. Свети Симеон почива през 1200 г., а тялото му скоро започва да излъчва чудотворна миро; затова той се почита като Свети Симеон Мироточец (13 февруари).

Свети Сава се оттеглил да води отшелнически живот в килия на Светата планина, но бил принуден да се върне в света: двамата му братя воювали един срещу друг, причинявайки много кръвопролития в Сърбия. Светият се върнал у дома със светите мощи на баща си, посредничил между братята си и ги убедил да сключат мир един с друг над гроба на баща си, възстановявайки мира в сръбската земя. По молба на народа Свети Сава остана в Сърбия. Той убеди императора и патриарха на Константинопол да дадат автокефалия на Църквата в Сърбия. Против волята си той беше ръкоположен за първи архиепископ на своята земя през 1219 г. Той работи неуморно за утвърждаването на православната вяра, защото, макар баща му да беше християнин, много от хората все още бяха езичници. В напреднала възраст той се оттегли от епископския престол и отиде на поклонение в Светата земя. По време на завръщането си от поклонението той заспа в мир през 1236 г.

Светите отци, убити на Синай и Райту (IV–V в.)

Светите отци на планината Синай живеели в пустинята около святата планина, преди император Юстиниан да построи там прочутия манастир през 527 г. Братята били нападнати от банда сарацински варвари, които избили Дулас, настоятеля на общността, и повечето от останалите монаси. Те се спрели едва когато от върха на Синай се издигнал стълб от огън към небето, което ги накарало да избягат от страх.

Четиридесет и тримата свети отци в Райту бяха избити на 22 декември, но се почитат заедно с отците от Синай. Те живееха монашески живот на брега на Червено море. Един ден около триста етиопски варвари нахлуха в района, убивайки много християни и поробиха жените и децата им. Те нападнаха църквата в Раиту, където четиридесет и трима отци бяха намерили убежище. Игуменът им Павел ги призова да продължат да се молят до края, без да придават значение на преходния живот на този свят, от който се бяха отрекли, когато дойдоха в пустинята. Не беше изминал и миг, откакто той беше завършил молитвата си, когато варварите нахлуха, избивайки всички монаси с изключение на един, който избяга, за да донесе вестта за нападението на планината Синай. Когато варварите се върнаха към корабите си, откриха, че християните са ги разбили в скалите. Разярени, те убиха всичките си пленници. Самите те бяха избити от група въоръжени християни, които пристигнаха малко по-късно.

⚠ Съобщи за неточност