Православен  Календар

23 Януари 2010

Няма пост

Почитани светии

  • Св. Григорий Нисийски
  • св. Теофан Затворник
  • Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)
  • Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Тимотей 2.11-19 (Апостол)

11Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем. 12Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас; 13ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си. 14Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите. 15Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината. 16А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие, 17и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит, 18които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои. 19Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".

Лука 18.2-8 (Евангелие)

2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. 3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. 4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. 6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! 7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? 8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

Жития на светиите

Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)

„Свети Григорий, по-малкият брат на Василий Велики, прочут с речите си и ревностен защитник на православната вяра, е роден през 331 г. Брат му Василий е бил насърчен от по-голямата им сестра Макрина да предпочете служенето на Бога пред светска кариера (виж 19 юли); Свети Григорий е бил повлиян по подобен начин от благочестивата си майка Емилия, която, когато Григорий все още е бил млад мъж, го е умолявала да присъства на богослужение в чест на светите Четиридесет мъченици в нейното уединение в Анеси на река Ирис. Свети Григорий е дошъл по молба на майка си, но уморен от пътуването и без особен ентусиазъм, той е заспал по време на богослужението. Тогава Четиридесетте мъченици му се явили в сън, заплашвайки го и упреквайки го за неговата леност. След това той се покаял и станал много усърден в служението на Бога. Той станал епископ през 372 г., а поради правоверието си бил изгонен през 374 г. от Валент, който бил на едно мнение с арианите. След смъртта на Валент през 378 г. той е върнат на трона си от император Грациан. Участва в Местния събор в Антиохия, който го изпраща да посети църквите в Арабия и Палестина, които са били осквернени и опустошени от арианството. Участвал е във Втория вселенски събор, който се е състоял в Константинопол през 381 г. Живял е около шестдесет години и е оставил след себе си много забележителни писания, като е починал около 395 г. Актовете на Седмия вселенски събор го наричат „Отец на отците“. (Великият Часослов)

Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Този съвременен църковен отец е роден в Чернавск, в централна Русия. Син на свещеник, той постъпва в семинарията на ранна възраст, след което завършва четиригодишния курс по богословие в Киевската академия. Въпреки че се отличава като студент, сърцето му все повече се обръща към монашеския живот и след завършване на следването си той е постриган за монах и ръкоположен за свещеник. По време на престоя си в Академията той често посещаваше Киевската пещерна лавра и там стана духовен син на отец Парфений (25 март).

Желанието му за монашески живот не се сбъдна веднага, защото Църквата се нуждаеше от неговите интелектуални дарби. Той служи като професор в Богословската академия в Санкт Петербург, след което работи седем години в Руската мисия в Близкия Изток, предимно в Палестина. През това време той усвои перфектно гръцкия език и изучаваше произведенията на църковните отци на оригиналните езици. Връщайки се в Русия, той скоро е ръкоположен за епископ; но след седем години епископско служение най-накрая постига желанието на сърцето си, като се отказва от епископската длъжност и се оттегля в малък манастир в Ившен, където прекарва остатъка от дните си.

След като в продължение на няколко години участва пълноценно в литургичния и общностния живот на манастира, през 1872 г. той започва да води отшелнически живот. Живее в две малки стаи, хранейки се почти изцяло с хляб и чай, като го посещават само изповедникът му и игуменът на манастира. Всеки ден отслужва Божествената литургия в килията си. Цялото си време, което не беше заето с вътрешна молитва, той посвещаваше на превода на произведенията на Отците на руски език и, все повече, на собствените си писания. Най-важното е, че той подготви издание на „Филокалия“ на руски език, което оказа дълбоко влияние върху руския духовен живот.

Въпреки че не приемаше посетители, свети Теофан поддържаше кореспонденция с много искрени християни, които търсеха неговия съвет, и с времето стана духовен отец на много вярващи в цяла Русия. Той почина в мир през 1894 г.

Освен „Филокалия“, св. Теофан създаде (наред с други произведения): „Духовен псалтир“ с избрани текстове от св. Ефрем Сирин; „Пътят към спасението“, изложение на православната духовност, написано на ясен и прост език за живеещите в света; сборници с писма до духовните му деца; и „Невидимата война“, трактат за молитвата и аскетичния живот. Последната има необичайна STORY. В оригиналния си вид тя е написана от Лоренцо Скуполи, италиански римокатолически свещеник. Свети Никодим от Светата Гора, признавайки заслугите на книгата, създава гръцко издание, в което коригира различни отклонения от православието в оригинала. Свети Теофан от своя страна преработва обширно гръцкото издание, премахвайки част от материала и добавяйки свои пасажи; така че италианската, гръцката и руската версии всъщност са три съществено различни книги. Много от произведенията на Свети Теофан (включително „Невидимата война“) са достъпни в добри английски преводи. Те са почти уникални в представянето на чистата хесихастична духовност на Православната църква на ясен, прям език, достъпен за повечето хора.

⚠ Съобщи за неточност