Православен  Календар

20 Февруари 2005
Неделя на Митаря и Фарисея

Няма пост

Празници

  • Начало на Постния Триод

Почитани светии

  • Св. Партений, епископ Лампсакски
  • Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)
  • Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Тимотей 3.10-15 (Апостол)

10А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, 11моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. 12Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. 13А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. 14Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; 15пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

Лука 18.10-14 (Евангелие)

10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. 11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: 12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! 14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Жития на светиите

Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)

Той бил неграмотен рибар, но винаги слушал внимателно четенията от Свещеното Писание в църквата и се стремял да прилага на практика техните учения. Всичко, което спечелвал от занаята си, давал на бедните, без да задържа нищо за себе си. Милосърдието му станало толкова известно, че Филет, епископ на Мелитополис, го ръкоположил за свещеник, възлагайки му да пътува из цялата епархия и да посещава християните. Партений изпълняваше мисията си по възхитителен начин, а многобройните му чудеса и изцеления – дори възкресяване на мъртви – показваха, че Божията благосклонност почиваше върху него. Аскал, митрополит на Кизик, го направи епископ на Лампсак, който по онова време беше почти изцяло езически град. Благодарение на проповедите, молитвите и поста си, с времето Свети Партений обърна целия град към Христос.

Чудесата на изцеление се изливаха от светия епископ толкова надеждно (според Синаксарион), че лекарите на града станаха излишни. Демоните бягаха при приближаването на светеца. Веднъж, когато той заповяда на един демон да напусне един беден човек, духът го помоли: „Дай ми място, където да живея, дори и в свине!“ „Не“, отговори епископът, „но можеш да дойдеш и да се заселиш в мен!“ Демонът избяга, викайки като изгорен: „Как мога да вляза в Божия дом? Велика е силата на християните!“

Веднъж Партений посети Хераклея във Тракия, чийто епископ Хипатиан беше тежко болен. Светецът разкри на епископа, че алчността е истинската причина за болестта му. „Дай на бедните благата, които им отказваш, и ще оздравееш.“ Митрополитът се остави да го занесат в църквата на носилка и публично раздаде всичките си притежания на бедните. Три дни по-късно той се излекува напълно. При напускането на града Партений казал на митрополита, че собствената му смърт наближава, и скоро след завръщането си в Лампсак починал в мир.

Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)

Има ли такова нещо като естествен монах? Свети Лука е роден през 896 г. от благочестиви родители, които произхождали от Егина, но били принудени да се заселят на гръцкия континент поради набезите на сарацините. Още от най-ранните си години той проявявал желание за живот на аскеза и съзерцание, което обикновено се среща само при опитни старейшини. Той се въздържал от всякаква месо, сирене, яйца и деликатеси, пиел само вода и спазвал пълен пост в сряда и петък. Докато пасял добитъка или обработвал семейните ниви, често раздавал храната си и дори дрехите си на бедните, връщайки се у дома гол. Когато баща му починал, той изоставил селскостопанската работа, за да се посвети изцяло на молитвата, постигайки такъв напредък, че често се издигал над земята, докато се молел. След известно време той тайно напусна дома си и влезе в манастир в Атина (тогава беше едва на четиринадесет години), но игуменът го изпрати у дома, след като всяка нощ сънуваше майка му, която със сълзи на очи викаше сина си. Той се върна у дома за известно време, но когато получи нейното разрешение да замине отново, се отправи към монашеския живот. Пътуваше много, живееше като отшелник на различни места, понякога свързан с манастир, а понякога не. Често бил принуждаван да се премества заради множеството посетители, които научавали за неговата святост, независимо колко тайно се опитвал да живее, и идвали при него за молитва, съвет или пророчество. Веднъж живял три години на остров Ампелон; сестра му от време на време му носела хляб, но той раздавал голяма част от него на нуждаещите се или на минаващите моряци. Накрая, с влошено здраве, той се върнал на сушата по молбите на учениците си и се заселил на място, наречено Стирион (което може да е изкривяване на Сотерион), където построил скит.

Свети Лука се разболял през седмата си година в Стирион. Прегърнал учениците си, той ги помолил да се молят за него, пророкувайки, че мястото, където ще умре, един ден ще бъде мястото на голяма църква и манастир; след това той починал в мир и радост.

От гроба му се излъчвало ароматно масло, което било събирано и изгаряно в лампа, а при гроба се случвали много чудеса и изцеления. Както светецът беше предсказал, там били построени две църкви и манастир, а манастирът „Хосиос Лукас“ се превърнал в голямо място за поклонение, какъвто остава и до днес.

⚠ Съобщи за неточност