Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 2.6-9
(Апостол, Събота преди Въздвижение)
6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
1 Коринтяни 14.20-25 (Апостол)
20Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
22Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели?
24Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".
Филипяни 2.5-11
(Апостол, Богородица)
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Матей 10.37-11.1
(Евангелие, Събота преди Въздвижение)
37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.
42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.
Матей 25.1-13 (Евангелие)
1Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Свещеномъченик Автоном, епископ на Италия (313)
Той избяга от Италия във Витиния по време на гоненията на Диоклетиан. В Битиния той обърнал толкова много езичници към вярата в Христос, че онези, чиито сърца останали закоравели, се надигнали срещу него и, докато той служел Божествената литургия в църквата на Архангел Михаил, го убили пред олтара, като заедно с него убили и много други богомолци. Двеста години след смъртта му той се явил на един войник на име Йоан, който изкопал мощите му и установил, че те са напълно нетленни.
-- -
Светият ни отец Атанасий Стари от Висоцк (началото на XV в.) и неговият ученик Атанасий Младши (1395)
Той беше възпитан в благочестие от баща си, свещеник в Новгород. Един ден, като чу думите от Евангелието: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме следва“, той се отрече от света и влезе в манастира „Свети Сергий Радонежки“. Той стана ученик на Свети Сергий и след няколко години става известен с добродетелите си и познанията си по Свещеното Писание. През 1374 г., с благословията на духовния си отец, основава манастира във Висоцк, като става негов първи игумен. След като ръководи манастира в продължение на четиринадесет години, заминава за Киев, а след това, през 1401 г., за манастира Студион в Константинопол. Там той се посвещава на превода на книги от гръцки на славянски, като изпраща преводите си обратно в манастира си в Русия. Той е този, който превежда Йерусалимския Типикон и няколко сборника с писания на църковните отци, обогатявайки неизмеримо църковния живот в Русия. Почива в мир в Константинопол.
Неговият ученик Атанасий Младши е назначен за игумен на Висоцк при заминаването на стареца за Константинопол и е служил като игумен в продължение на осем години, почивайки в мир през 1395 г. Наричан е „съвършен в поста, силен в самообладанието, ревностен в молитвата, търпелив в лишенията и изпитанията“. Синаксарионът казва, че „той учеше монасите си да наблюдават внимателно всяко движение на сърцето, за да прогонват всяка мисъл, която не е угодна на Бога.“