Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)
1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
Матей 25.14-30 (Евангелие)
14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Жития на светиите
Памет на чудото на архангел Михаил в Колоса (Хонае) (4-ти в.)
В Колоса във Фригия имало църква и свещен извор, посветени на архангел Михаил. Злонамерени езичници отклонили течението на две реки, за да наводнят църквата. Но Архангелът се явил, донасяйки със себе си земетресение, което разтърсило цялата област и отворило пукнатина, в която се втурнали водите, пощадявайки църквата. Оттогава мястото било наричано „Хоне“ (на гръцки „фунии“) вместо Колоса.
Светият пророк Захария и праведната Елисавета (I в.), родители на Св. Йоан Предтеча.
STORYта на светите родители на Предтечата е разказана в първите глави на Евангелието от Лука. Няколко от Отците казват, че Захария е този, който, за когото Господ каза, че е бил убит между храма и олтара (Матей 23:35); защото той продължи да нарича Мария, Майката на Бога, девица дори след като тя роди Христос; и защото синът му беше избягал от клането на невинните, наредено от Ирод. Света Елисавета го беше скрила в пещера в пустинята; той остана в пустинята оттогава, докато не започна да проповядва край река Йордан.
Св. Максим (Сандович), мъченик от Лемко, Чехословакия (1914) (24 август по стария календар)
Св. Максим е роден в Австро-Унгарската империя през 1888 г. По това време всички православни църкви бяха превзети и подчинени на „Унията“, чрез която, макар и да запазваха православните литургични обреди, те бяха обединени с Римокатолическата църква. Мнозина от карпато-руския народ не знаели за промяната и какво означава тя; други били недоволни от нея, но в подчиненото си положение не виждали алтернатива. Родителите на Максим, които били земеделци, с голяма лична жертва му осигурили образование, което му позволило да учи за свещеничество в базилианската семинария в Краков. Тук той разпознал неправославния характер на „гръцко-католическото“ обучение там и заминал за Русия, където станал послушник в Почаевската великая лавра и се срещнал с архиепископ Антоний (Храповицки), който го насърчил в търсенето му на православието. (Архиепископ Антоний, след Руската революция, станал първият митрополит на Руската православна църква в чужбина) . Той постъпил в семинарията в Русия през 1905 г. и бил ръкоположен за свещеник през 1911 г. Митрополит Антоний, знаейки трудностите и преследванията, които очаквали всеки православен свещеник в Австро-Унгария, предложил да намери на Максим енория в Русия. Но Максим вече бил наясно с жаждата за православие сред много от карпато-руските хора; няколко души от селото му бяха пътували до Америка и докато бяха там, посещаваха православни църкви и се изповядваха пред православни свещеници. Те го молеха да се върне в родината си и да основе там православна енория.
Когато се върнал в родното си село Ждиня, полските власти, виждайки го с риаса, брада и неподстригана коса на православен свещеник, се подигравали, казвайки: „Ето, Свети Николай е дошъл в Карпатите!“ Но хората от близкото село Храб изпратили делегация, която го помолила да създаде православна енория в тяхното село. Той направил това, като създал домашна църква в къщата, която хората му предоставили. Почти веднага той и неговите хора започнали да бъдат тормозени и преследвани, първо по подстрекателство на „гръцко-католически“ свещеници, а след това и от правителството. Неговата енорийска къща/църква била затворена, а той и няколко от неговите енориаши били многократно хвърляни в затвора, понякога по изфабрикувани обвинения в подстрекателство към бунт. (Карпато-руският народ винаги бил подозиран в проруски политически симпатии от австрийските и полските власти) .
Въпреки тези преследвания, благодарение на усилията на отец Максим в региона се разпространи вълна от желание за православие, като много карпаторуси се самоопределяха открито като православни. Правителството издаде заповеди до кметовете в региона да забранят на тези, които се самоопределяха като православни, да се събират, а през 1913 г. назначи специален комисар, чиято задача беше да принуди хората да се върнат към католицизма.
През 1914 г. избухна война между Русия и Австро-Унгария. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, че отец Максим се е занимавал с проруска политическа дейност — той някога е казал: „Единствената ми политика е Евангелието“ — той е бил арестуван и екзекутиран на 6 септември по папския календар, 24 август по църковния календар. На него му е било отказано всякакво църковно погребение и баща му го е погребал със собствените си ръце.
След Първата световна война православието стана законно в новата Полска република и над гроба на отец Максим в родния му град Ждиня бе издигнат паметник. През 1994 г. Полската православна църква официално канонизира свети Максим.