Православен  Календар

01 Август 2004
9-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Празници

  • Отци на първите шест Вселенски събора
  • Обретение мощите на преп. Серафим Саровски

Почитани светии

  • Откриване на мощите (1903 г.) на Св. Серафим от Саров
  • Света Макрина, сестра на Свети Василий Велики и Свети Григорий Нисийски (380)

Библейски четива (Синодален превод)

Битие 14.14-20 (Вечерня, Отци)

14Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан; 15и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск; 16и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа. 17Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина; 18и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни, 19и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; 20благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

Второзаконие 1.8-11, 15-17 (Вечерня, Отци)

8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. 9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; 10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; 11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил! 15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. 16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; 17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

Второзаконие 10.14-21 (Вечерня, Отци)

14Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог; 15но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес. 16И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави; 17защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове, 18Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло. 19Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя. 20Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни: 21Той е твоя похвала. Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Коринтяни 3.9-17 (Апостол)

9Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание. 10По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. 11Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. 12Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, - 13на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. 14И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. 15А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. 16Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? 17Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Отци)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Серафим)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 14.22-34 (Евангелие)

22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. 23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. 24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. 25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. 26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. 27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; 30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? 32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. 33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! 34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Йоан 17.1-13 (Евангелие, Отци)

1Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, 2според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. 3А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; 4Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. 5И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. 6Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. 7Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; 8защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. 9Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. 10И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. 11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. 12Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. 13А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Серафим)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Жития на светиите

Откриване на мощите (1903 г.) на Св. Серафим от Саров

„На откриването на светите мощи на Св. Серафим от Саров на 19 юли 1903 г. присъстваха хиляди хора, сред които висши духовници и членове на кралското семейство; светият цар Николай II (4 юли) беше един от носителите на мощите в процесията, а великата княгиня Елизавета (5 юли) написа свидетелство за многото чудеса, които се случиха. Светият не само беше предсказал идването на царя за неговото прославяне и че от радост те ще пеят „ Христос възкръсна“ през лятото, но той също така остави писмо „за четвъртия владетел, който ще дойде в Саров“. Това беше Николай II, на когото бе връчено писмото, когато дойде през 1903 г.; съдържанието на писмото не е известно, но когато го прочете, царът и бъдещият мъченик, макар и да не беше човек, който показваше емоциите си, беше видимо разтърсен.“ (Великият Часослов)

Свети Серафим се почита на 2 януари.

Света Макрина, сестра на Свети Василий Велики и Свети Григорий Нисийски (380)

Мнозина я искаха за невеста заради изключителната ѝ красота и мъдрост, както и благородното ѝ потекло. Тя беше сгодена на ранна възраст, а когато годеникът ѝ почина, тя отказа да обмисля други ухажори, като каза, че тъй като годеникът ѝ е жив в Христа, не е правилно да се обърне към друг. Вместо това тя се обърна към живот на девственост, аскетична борба и молитва. Тя оказа голямо влияние върху по-малките си братя, отвръщайки ги от светските неща към монашеския живот. Тя основала манастир и заедно с майка си Емилия станала монахиня. Починала в мир през 379 г.

Брат ѝ, Свети Григорий Нисийски, я почиташе особено. Той присъствал на смъртта ѝ и произнесъл трогателна реч на погребението ѝ. Той описва как в последните си мигове тя се молела така на Бога: „Ти, Господи, даваш почивка на телата ни в съня на смъртта за малко време, а после ще ги събудиш отново с Последната тръба. Прости ми и дай, когато душата ми се отдели от тялото ми, да се яви пред Теб непорочна и безгрешна, и да бъде като тамян пред Теб. “ След това тя направи кръстния знак на челото, очите, лицето и сърцето си и умря. Творбата на Свети Григорий за възкресението на мъртвите (достъпна на английски език като „On the Soul and Resurrection“) е написана под формата на диалог между него и сестра му Макрина, в който той е искреният, но невеж ученик, а тя – мъдрата и търпелива учителка. Така светиите почитат светиите.

⚠ Съобщи за неточност