Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)
Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.
Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“
Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя
Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.
Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)
„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)
Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.