Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Римляни 5.1-10 (Апостол)
1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4търпението - опитност, опитността - надежда,
5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
Матей 6.22-33 (Евангелие)
22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
Жития на светиите
Мъченик Теодот Анкирски (303)
Таен християнин, живеещ в Анкира, той събирал телата на мъчениците и ги погребвал с почести: именно той погребал светите мощи на Девата мъченица Текуза и нейните седем спътници (8 май). Когато бил открит от езическите власти, те го хванали, измъчвали и накрая го обезглавили.
свещеномъченик Марцелин, папа Римски (304 г.)
„Когато император Диоклециан го повикал и го заплашил с мъчения, той принесъл жертва на идоли и затова бил възнаграден от императора със скъпа дреха. Но Марцелин се разкаял горчиво и започнал да плаче денем и нощем за отхвърлянето си на Христос, както и апостол Петър преди него. По това време в Кампания се състоял епископски събор и папата се облякъл във вретище, поръсил главата си с пепел и, отивайки пред събора, изповядал греха си и ги помолил да го съдят. Отците казали: „Нека се съди сам.“ Тогава той казал: „Снемам се от свещеническия сан, за който не съм достоен; и освен това, нека тялото ми не бъде погребано след смъртта ми, а нека бъде хвърлено на кучетата.“ След като каза това, той произнесе проклятие върху всеки, който се осмели да го погребе. След това отишъл при император Диоклециан и, хвърляйки скъпоценната дреха пред него, изповядал вярата си в Христос и проклел идолите. Разгневеният император заповядал да бъде измъчван и убит извън града, заедно с трима други мъже: Клавдий, Кирин и Антонин. Телата на тези трима били погребани веднага, но тялото на папата лежало там тридесет и шест дни. Тогава Свети Петър се явил на Марцел, новия папа, и му казал да погребе тялото на Марцелин, казвайки: „Който се смири, ще бъде въздигнат.“ (Пролог)
Свети Даниил от Скит в Египет (V в.)
Той бил ученик на Свети Арсений Велики и игумен на Скита в Египет (монашеската система, известна като „Скит“, носи името си от Скита). Живял е в общински монашески живот в продължение на четиридесет години, след което през 420 г. се оттегля в пустинята, където остава до смъртта си.
От Пролога: „Светецът има много чувствителна съвест. Това, което обикновените хора могат да сметнат за малък грях, светецът вижда като голямо престъпление. За авва Даниил се казва, че разбойници го нападнали три пъти и го отвели в планините. Два пъти бил спасен, но третия път, опитвайки се да избяга, ударил един от тях с камък и го убил, а след това успял да избяга. Това убийство лежало върху съвестта му като оловна тежест. В недоумение какво да прави, той отишъл при Тимотей, патриарха на Александрия, и поискал съвета му. Патриархът го успокоил и го освободил от всяко покаяние. Но съвестта му продължила да го гризе и той отишъл в Рим, при папата. Папата му дал същия отговор като патриарха. Все още недоволен, Даниил посетил останалите патриарси един след друг; отишъл в Константинопол, Антиохия и Йерусалим, изповядал се пред всеки от тях и поискал съвет. Но не могъл да намери мир. Затова се върнал у дома в Александрия и се обявил пред властите за убиец, след което бил хвърлен в затвора. На процеса си пред управителя Даниил разказал как...“ Всичко се беше случило и се молеше и той да бъде убит, за да бъде душата му спасена от вечния огън. Управителят се удиви на всичко това и му каза: „Върви си, отче, и се моли на Бога за мен, дори и да убиеш още седем!“ Все още недоволен от това, Даниил реши да вземе един прокажен в килията си и да се грижи за него, докато умре, а след това да намери друг. Той направи както беше решил и по този начин донесе мир на съвестта си.“