Православен  Календар

15 Юни 2004
Вторник от 3-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Св. Никифор Изповедник
  • Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски (829)
  • Свети новомъченик Константин (1819)
  • свещеномъченик Еразмон Охридски (303 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Жития на светиите

Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски (829)

Той е роден в Константинопол около 758 г. от благочестиви родители: баща му е бил заточен при Константин Копроним заради непоколебимото си почитане на светите икони. Никифор служил в императорския дворец като секретар, но по-късно се отказал от светския успех, за да се бори в монашеския живот близо до Константинопол. Той построил и управлявал манастир, който скоро се напълнил с монаси; но самият той никога не приел монашески дрехоти, чувствайки се недостоен. Въпреки че бил мирянин, той участвал в Седмия Вселенски събор по молба на императора и патриарха заради забележителните си познания по Светото писание. Против волята си, след смъртта на патриарх Тарасий бил посветен на патриарх Константинопол. Постриган е за монах, след което за няколко дни е въздигнат във всички свещенически санове, а след това е възкачен на трона в „Света София“ през 806 г.

Няколко години по-късно император Лъв Арменецът се възкачва на трона. Патриарх Никифор, както е обичайно, му изпраща за подпис Изповедание на православната вяра. Лъв отлага подписването на документа до коронацията си, след което се разкрива като еретик-иконоборец. Патриархът се опитва тайно да го върне към православната вяра, но без резултат. Когато императорът, от своя страна, се опитва да накара свети Никифор да се поклони пред иконоборството, патриархът ясно и публично подкрепя почитането на светите икони. Заради това той е свален от длъжност и прогонен в изгнание в манастира „Свети Теодор“, който самият той е основал. Там той починал, след като е служил девет години като патриарх и тринадесет години в изгнание и лишения.

Свети новомъченик Константин (1819)

Той е роден мюсюлманин на остров Лесбос (Митилена), но се убеждава в истината на Христос, след като е излекуван от тежка болест с помощта на светена вода в църква. Пътува до Света гора и е кръстен в манастира Капсокаливия. По-късно е заловен от турците, които първо го измъчват жестоко и, когато не се отрича от вярата, го обесват в Константинопол.

свещеномъченик Еразмон Охридски (303 г.)

„Този светец е роден в Антиохия и е живял по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Живял е в строг аскетизъм на планината Ливан и е бил надарен от Бога с големи чудотворни дарове. Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Пристигайки в град Охрид, той възкресил с молитвите си сина на човек на име Анастасий и го кръстил. По това време Еразмо кръстил много други езичници и съборил идолопоклонническия олтар в Охрид. За това бил изобличен пред император Максимиан, който по това време пребивавал в Илирия. Императорът го довел пред медния образ на Зевс и му заповядал да принесе жертви и да се поклони на идола. Свети Еразмо, със силата си, накарал от статуята да излезе страшен дракон, който ужасил всички хора. След това светецът извършил друго чудо и драконът умрял. Тогава светецът проповядвал за Христос и кръстил 20 000 души. Разгневеният император заповядал всичките 20 000 да бъдат обезглавени и хвърлени в плен.“ Еразмо на жестоки мъчения, преди да го хвърли в затвора. Но ангел Божий му се явил, както някога на апостол Петър, и го извел от затвора. След това този Божи слуга отишъл в Кампания, където проповядвал Евангелието на хората, след което се върнал отново в град Ермелия, където се оттеглил в пещера и живял в аскеза до края на дните си. В момента на смъртта си той се поклонил три пъти на изток и с вдигнати ръце се помолил на Бог да прости и да даде вечен живот на всички, които с вяра ще призову името му. В края на молитвата му от небето се чул глас: „Нека бъде както си поискал, мой малък лечителю Еразмо!“ Светецът отново погледнал към небето с голяма радост и видял венец от слава да се спуска върху него и хор от ангели, пророци, апостоли и мъченици, чакащи да приемат святата му душа. Накрая той извикал: „Господи, приеми духа ми!“ и издъхнал около 303 г. Пещерата и параклисът на Свети Еразмо и до днес стоят недалеч от Охрид и оттам се провъзгласява и до днес великата сила на Божия човек, свещеномъченика Еразмо.“ (Пролог)

Забележка: Свети Еразмо се почита на 4 май в Славянския минеи, но Свети Николай Веломирович посочва днешната дата като дата, на която е бил почитан в Охрид „от незапомнени времена“.

⚠ Съобщи за неточност