Библейски четива (Синодален превод)
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Лука 6.17-23
(Утринно Евангелие)
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
Деяния 16.16-34 (Апостол)
16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
Евреи 13.7-16
(Апостол, Св. Теодосий)
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
Йоан 9.1-38 (Евангелие)
1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5Докле съм в света, светлина съм на света.
6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
Матей 11.27-30
(Евангелие, Св. Теодосий)
27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.