Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 42.5-16
(6-ти час)
5Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.
6Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,
7за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница.
8Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.
9Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.
10Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.
11Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.
12Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.
13Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.
14Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;
15ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;
16и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
Битие 18.20-33 (Вечерня)
20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Притчи 16.17-17.17 (Вечерня)
17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
18Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.
19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
27Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
31Седина в пътя на правдата е венец на слава.
32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.
1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
Жития на светиите
Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)
Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.
Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.
Свети Григорий почина в мир през 604 г.
Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)
Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.
Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.
Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)
Основният му празник е на 12 октомври.