Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 40.18-31
(6-ти час)
18И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?
19Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки.
20А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо.
21Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята?
22Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене.
23Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни.
24Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява.
25Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият.
26Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.
27А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"?
28Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.
29Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия.
30Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат,
31а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.
Битие 15.1-15 (Вечерня)
1Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.
4И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
Притчи 15.7-19 (Вечерня)
7На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
8На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
9На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
10Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
11Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
12Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
13Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
14На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
15На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
16По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
17По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
18Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
19Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
Жития на светиите
Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)
„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)
Светата ни майка Анастасия (563)
Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.