Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 6.9-12 (Апостол)
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
1 Коринтяни 15.47-57
(Апостол, Починали)
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
Марк 7.31-37 (Евангелие)
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.
33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се.
35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
Йоан 5.24-30
(Евангелие, Починали)
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Жития на светиите
Светите йеромъченици от Херсон: Василеус, Ефрем, Евгений, Капито, Етерий, Агатодор и Елпидий (IV в.)
Тези седем свети епископи дават ярка представа за опасностите, на които са били изложени онези, които са пътували, за да проповядват Евангелието на Христос през първите векове на Църквата. И седемте са били изпратени като мисионерски епископи в Херсон на Черно море и всички седем са загинали там като мъченици. Хермон, епископ на Йерусалим, първо е изпратил Ефрем и Василий; Василий възкресил сина на княза на Херсон, след което мнозина повярвали и се кръстили. Неверниците обаче го вързаха за краката и го влачиха по улиците, докато умря. Ефрем беше обезглавен, когато отказа да принесе жертва на идолите. След това епископът на Йерусалим изпрати Евгений, Агатодор и Елпидий; те бяха пребити до смърт с пръчки и камъни. Етерий беше изпратен по времето на Константин Велики и успя да управлява Църквата в свобода и мир, както и да построи църква в Херсон. Капито, последният изпратен, донесе Евангелието на свирепите скити. За да докаже силата на своя Бог, те го помолиха да влезе в горяща пещ, като казаха, че ако не бъде изгорен, ще повярват. Полагайки цялото си доверие в Бога, светият епископ се облече в одеждите си, направи знака на кръста и влезе в пещта. Той стоеше сред пламъците, молейки се горещо, в продължение на един час, и излезе невредим. Зрителите извикаха: „Има един Бог, великият и всемогъщият Бог на християните, който пази Своя слуга в горящата пещ!“, и всички в града и околните селски райони се кръстиха. За това чудо се говори на Никейския събор (325 г.). По-късно скитските неверници пленяват Капито и го удавяха в река Днепър.
Прологът казва, че Етериос е завършил живота си в мир; Великият Хорологион – че е бил удавен. Всички тези свети мисионери са творили около началото на IV век.