Православен  Календар

05 Декември 2004
27-а неделя след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей

Почитани светии

  • Апостоли от 70-те Филимон, Архип, Апфия
  • св. Михаил, княз Тверски
  • Свети апостол Филимон и свети Апия, Архип и Онисим
  • Свети мъченици Цецилия, Валериан, Тивурций и Максим, в Рим (3 в.)
  • Свети княз и страстотерпец Петър Ярополк (1086)
  • Свети велик княз и мъченик Михаил Тверски (1318)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Жития на светиите

Свети апостол Филимон и свети Апия, Архип и Онисим

Филимон е споменат в Посланието на свети апостол Павел, носещо неговото име. Той бил благородник от Колоса; Апфия била негова съпруга. Архип бил епископ на Колоса. И тримата били ученици на апостол Павел. Онисим бил езически роб на Филимон, който откраднал от господаря си и избягал в Рим. Там свети Павел го довел до вярата в Христос и написал Посланието до Филимон, в което умолявал господаря на Онисим да му прости и да го приеме обратно като брат в Христос. Филимон направил това и Онисим по-късно станал епископ. В Гърция той е почитан като покровител на затворените. Всички тези свети последователи на Христос загинали като мъченици, убити с камъни от езичници.

Свети мъченици Цецилия, Валериан, Тивурций и Максим, в Рим (3 в.)

Света Цецилия е родена в видно езическо семейство в Рим. В младостта си тя тайно става ученичка на Христос. Когато родителите ѝ я сгодяват за млад мъж на име Валериан, тя го убеждава в Христовата вяра и го убеждава да живеят в девственост. Валериан е кръстен от папа Урбан и от своя страна увежда брат си Тивуртий във вярата. По това време християните в Рим са жестоко преследвани, много от тях до степен на мъченичество; Цецилия, съпругът ѝ и брат му си поставят за цел да излязат през нощта и тайно да погребат благочестиво мъчениците и да окажат благотворителна помощ на семействата им. В крайна сметка това е разкрито и двамата братя на свой ред са арестувани и осъдени като християни. В момента на обезглавяването им римският офицер Максим вижда отворено небе и ангели, дошли да приемат душите им; той, заедно с няколко други очевидци, изповядва Христос и от своя страна умира под мъчения. Накрая самата Цецилия е арестувана и след като вярно издържа различни мъчения, е обезглавена. Тъй като в първата си биография Света Цецилия е описана като любителка на музиката, тя е почитана като покровителка на църковната музика на Запад и често е изобразявана да свири на орган.

Свети княз и страстотерпец Петър Ярополк (1086)

„Свети Петър Ярополк, син на великия княз Изяслав Ярославович, участвал във всички походи на баща си като послушен син и отишъл с него в изгнание. Кроткият и смирен княз имал много да страда от членовете на семейството си, но винаги им прощавал. Всеки ден той усърдно се молел да бъде удостоен със свята смърт, подобно на светците Борис и Глеб (24 юли), за да се очисти от многото си грехове чрез проливането на кръвта си и да се освободи от суетата на този свят. Той бил убит на 21 ноември 1086 г.“ (Синаксар)

Терминът „страстотерпци“ се използва в Руската църква за светци, които, макар и да не са били убити заради вярата си и следователно не са мъченици в строг смисъл, са претърпели смъртта си с отречение и в духа на Евангелието. Светиите Борис и Глеб са първите и образцови страстотерпци.

Свети велик княз и мъченик Михаил Тверски (1318)

Той е роден в Твер през 1272 г. в семейството на княз Ярослав Ярославович, брат на Свети Александър Невски (памятник на 23 ноември). Михаил е възпитан във вярата от майка си, която по-късно става монахиня. Неговата пламенност е такава, че от детството си е сигурен, че трябва да завърши живота си или като монах, или като мъченик. Той наследява брат си като княз на Твер през 1285 г. и по-късно става велик княз на Владимир, руската столица по време на монголското завоевание.

Когато княз Михаил загуби владимирския трон поради заговора на своя роднина, княз Георги, съветниците му го подтикнаха да започне война срещу Георги; но той предпочете да загуби властта, отколкото да подложи народа си на кръвопролитие. Когато Георги нападна самия Твер, Михаил вдигна оръжие, за да го защити, и победи. Една от пленниците му беше принцеса Агата, съпругата на Георги и сестра на татарския хан. Когато тя почина в плен, пълният гняв както на Георги, така и на татарите се разпали срещу Михаил. Князът знаеше, че единственият начин да предотврати катастрофа за народа си е да отиде в Златната Орда, за да бъде съден в двора на хана. Роднините и съветниците на Михаил знаеха, че подобен курс със сигурност ще доведе до смъртта му, но никой не успя да го разубеди да отиде да спаси народа си.

Михаил бил държан в затвора с дървено ярем около врата и подлаган на много унижения от татарите. Но докато чакал присъдата си, той останал спокоен, прекарвайки дните си в пеене на църковните служби и Псалтири. В нощта на 21 срещу 22 ноември той получил откровение за предстоящата си смърт. Присъствал на литургията, причастявал се и прегърнал семейството си. След това, отваряйки Псалтира, прочел думите: „Възложи бремето си на Господа и Той ще те подкрепи: никога няма да позволи праведникът да се поклати“ (Пс. 54). След това спокойно поздравил своя сродник Георги и неговите слуги, които се нахвърлили върху княза и го пронизали с мечове. Мощите на княз Михаил били върнати в Москва, след което пренесени в Твер през 1320 г. Когато градът бил обсаден през 1549 г., Свети Михаил се явил на жителите под формата на конен рицар, въоръжен за битка.

⚠ Съобщи за неточност