Православен  Календар

29 Декември 2004
Сряда от 31-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

  • Пророк Агей
  • Света императрица и чудотворка Теофано (893)

Библейски четива (Синодален превод)

Яков 1.1-18 (Апостол)

1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. 2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; 4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. 6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; 7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. 9Униженият брат да се хвали със своята висота, 10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: 11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. 12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. 13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, 14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; 15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. 17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.

Марк 10.11-16 (Евангелие)

11Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. 13И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. 14Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 15Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. 16И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

Жития на светиите

Свети пророк Агей (ок. 520 г. пр.н.е.)

Той е роден във Вавилон, от свещеническото племе на Леви, по време на пленничеството на евреите. След завръщането си в Йерусалим, евреите започват да възстановяват Храма и да се покланят там според Закона, но са обезкуражени от съпротивата на местното население (много от които евреи, които не са отишли в плен). Затова Бог издига светите пророци Агей и Захария (8 февруари), за да подтикнат хората да завършат свещеното си дело. Пророчествата на Агей разкриват, че сушата, от която страдат евреите, е причинена от неуспеха им да завършат възстановяването на Йерусалим и ще приключи едва когато се посветят отново на делото си. Той е класиран на десето място сред малките пророци.

Света императрица и чудотворка Теофано (893)

Тя е родена от благородни родители в Константинопол. Красива и благочестива, тя е избрана от император Василий (867-886) за булка на сина му Лъв VI Мъдри. Когато Лъв се възкачва на трона, императрицата не проявява привличане към почестите и удоволствията на царския живот, а посвещава дните си на молитва и милостиня. Тя изпълнява всички задължения на императорското си положение, като същевременно води живот на аскеза, когато е далеч от погледа на света. Под богатите си дрехи носи груба вретена и спазва пост и бдение, сякаш живее монашески живот. Тя е смирена и уважителна към всички и се обръща дори към слугите си с „Господарю“ или „Господарко“. През нощта, след като слугите ѝ я оставят сама, тя напуска разкошното си легло и спеше на рогозка на пода, като често става през нощта, за да се моли.

След смъртта на дъщеря си Евдокия през 892 г., тя пожелала да напусне света и да влезе в манастир, но духовният ѝ баща, Свети Евтимий (память на 5 август), не дал благословията си. Въпреки това, престоят ѝ в света не бил дълъг: само три години по-късно тя починала, преди да навърши тридесет години. Веднага след погребението ѝ в църквата „Свети апостоли“, светите ѝ мощи станали източник на много чудеса и изцеления и се почитат и до днес във Вселенската патриаршия в Константинопол.

⚠ Съобщи за неточност