Православен  Календар

25 Ноември 2004
Четвъртък от 26-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски
  • Отче наш сред светиите Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (619)
  • Свети отец Нил Синайски (430)
  • Свети Нил Мироточив от Атон (1651 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)

1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае. 2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; 3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; 4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; 5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? 6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. 7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола. 8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, 9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. 10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. 11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко. 12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си. 13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

Лука 16.1-9 (Евангелие)

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

Жития на светиите

Отче наш сред светиите Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (619)

Той е син на благородно семейство в Кипър. Оженил се и имал няколко деца, но когато съпругата и децата му починали почти едновременно, той приел загубата си като призив да изостави светските грижи и посветил живота си изцяло на Бога. След време бил ръкоположен за архиепископ на Александрия, където станал известен с ревността си за православната вяра и с борбата си срещу различните ереси, които преобладавали в Египет по това време. Най-вече обаче бил известен с удивителната чистота на своята щедрост и състрадание към всички.

В деня на възкачването си за патриарш, той заповядал внимателно преброяване на своите „господари“, както наричал бедните и просяците. Оказало се, че в града има 7500 бедни и свети Йоан заповядал всички те да бъдат облечени и хранени всеки ден от богатството на Църквата. В молитвите си той казвал: „Ще видим, Господи, кой от нас ще спечели това състезание: Ти, който постоянно ми даваш добри дарове, или аз, който никога няма да спре да ги раздавам на бедните. Защото нямам нищо, което да не дойде при мен по Твоята милост, която поддържа живота ми.“

Липсата на преценка при даването на милостиня на бедните понякога ужасявала околните. Веднъж един хитър просяк дошъл при Йоан четири пъти в четири различни преобличания, като всеки път получавал милостиня. Когато на светия патриарх било казано за това, той заповядал на човека да му се даде двойно повече, казвайки: „Може би той е Иисус, моят Спасител, който е дошъл нарочно, за да ме изпита.“ И все пак, колкото по-щедро давал той, толкова по-щедро Бог давал дарове на Църквата, така че пари никога не са липсвали нито за бедните, нито за собствените реални нужди на Църквата. Веднъж един от духовниците дал само една трета от това, което патриархът наредил на богат човек, който бил изпаднал в бедност, мислейки, че църковната хазна не може да си позволи да даде толкова много. Тогава свети Йоан му разкрил, че благородна жена, която планирала да даде огромен дар на Църквата, малко след това дала само една трета от това, което първоначално е планирала.

Веднъж, докато отслужвал Божествената литургия в катедралата, патриархът спрял точно преди освещаването, наредил на дякона да повтори ектенииите и изпратил да повикат един от клириците си, който таял злоба към него и не искал да дойде на църква. Когато мъжът дошъл, патриархът се поклонил пред него и със сълзи го помолил за прошка. След като се помирили, той се върнал при олтара и продължил службата.

Въпреки че патриархът живеел в добре обзаведен дворец, подобаващ на ранга му, той не притежавал собственост и живеел в скромна килия в двореца. Един благочестив гражданин, знаейки за бедността му, веднъж му дал хубаво одеяло. Светецът веднага продал одеялото и дал парите на бедните. Дарителят обаче намерил дара си за продажба в магазин, купил го и го дал отново на патриарха. Патриархът отново го продал, а дарителът отново го намерил и го дал. Синаксарий казва: „Тъй като никой от тях не се предал, завивката минала през ръцете им много пъти и била средство, чрез което Йоан косвено убедил богаташа да раздаде голямо състояние на бедните.“

Въпреки щедростта си, патриархът бил твърд с монофизитските еретици. Макар че им давал всичко, което можел, когато се нуждаели, той напътствал православните вярващи никога да не се покланят или молят с тях.

По негово собствено искане патриархът се завръща в Кипър, където през 619 г. умира на 64-годишна възраст. В последните си часове той благодари на Бога, че не е останало нищо от богатствата, които му е било поверено да управлява в полза на бедните.

Свети отец Нил Синайски (430)

Той служил като префект на Константинопол по време на управлението на император Теодосий. Бил женен и имал две деца, син и дъщеря. Презирайки висшето си светско положение, Нил и съпругата му се съгласили да започнат монашески живот в Египет, като тя завела дъщеря им в женски манастир, а той завел сина им на планината Синай. Заедно Нил и синът му Теодул живели в исихия по склоновете на планината с другите монаси, които прекарвали живота си в уединение, събирайки се само веднъж седмично, за да се причастяват с Тайнствата. Един ден сарацински разбойници нападнали монасите, убили мнозина и пленили други; собственият син на Нил, Теодул, бил сред пленените. За да преодолее мъката си от загубата на сина си, Нил удвоил молитвите и аскетическите си трудове и станал широко известен с дарбите си на пророчество и проницателност. Той написал повече от хиляда писма и духовни трактати, включително някои в защита на своя духовен баща Свети Йоан Златоуст, който бил несправедливо заточен.

След много години на планината Синай, Свети Нил намерил жив отдавна изгубения си син. Баща и син заедно били ръкоположени за свещеници от епископа на Елуса, който се грижел за Теодул. Свети Нил починал в мир около 430 г. Мощите му по-късно били върнати в Константинопол и почитани в църквата „Сиропиталище“.

Свети Нил Мироточив от Атон (1651 г.)

Той е роден около края на шестнадесети век в Южна Гърция. В ранна възраст той постъпва в монашески живот и с времето намира уединена пещера на южните скали на Атон, посвещавайки дните си на молитва, непозната за почти всички. Почива в мир през 1651 г. и е погребан близо до пещерата си. Благоуханна мирна мирна тече от тялото му толкова обилно, че образува поток, вливащ се в морето отдолу; много хора идвали с лодки, за да събират мирната мирна, която лекувала много болести. Един от учениците му, обезпокоен от постоянния поток от посетители, се оплакал в молитва на светеца и потокът от мирна мигновено спрял, за да не се възобнови никога повече.

⚠ Съобщи за неточност