Православен  Календар

17 Ноември 2004
Сряда от 25-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Преп. Иоаникий Велики
  • Светият ни отец Йоаникий Велики, отшелник на планината Олимп (846)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Солунци 2.1-12 (Апостол)

1А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, 2да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. 3Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, 4който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. 5Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? 6И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. 7Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - 8тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби 9тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, 10и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. 11И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, 12та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

Лука 12.48-59 (Евангелие)

48който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. 49Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! 50С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! 51Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; 52защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; 53баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. 54Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; 55а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. 56Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? 57А защо и сами от себе си не съдите, що е право? 58Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; 59казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

Жития на светиите

Светият ни отец Йоаникий Велики, отшелник на планината Олимп (846)

Роден е във Витиния в селско семейство. Работил е като свинар, след което става офицер в императорската армия, където се отличава в войната срещу българите до такава степен, че император Константин VI иска да го вземе в личната си служба. „Но гледката на кланетата и ужасите на войната му е показала суетата на този живот. Той помолил императора за разрешение да се оттегли от службата, за да води невидима война в редиците на ангелската армия“ (Синаксарион). В следващите години той пътувал много, понякога живеел като отшелник, понякога в манастири, неведнъж основавал монашеска общност. Където и да отивал, живеел в тишина, уединение и строг аскетизъм. Бил известен с духовните си съвети, своите пророчества, многобройните си чудеса за изцеление на телесни и духовни недъзи, както и с приятелството си с животните. Веднъж един монах, който се съмняваше в чудесата на светеца, седеше на трапезата с него, когато голяма мечка нахлу при тях. Йоаниций повика мечката и тя дойде и легна при краката му; след това той й каза да легне при краката на уплашения си гост и каза: „При сътворението си животните гледаха с почит на човека, който е създаден по образа на Бога, и той не се страхуваше от тях. Сега се страхуваме от тях, защото сме престъпили Божиите заповеди. Ако обичаме Господ Иисус и спазваме заповедите Му, никое животно няма да може да ни навреди.“ Монахът си тръгна силно поучен.В последните години от живота на Йоаникий, когато той беше на около деветдесет години, император Теофил потърси неговия съвет относно почитането на иконите. Отговорът на светеца беше категоричен: „Който откаже дължимата почит на образите на Христос, на Божията Майка и на светиите, няма да бъде приет в Царството Небесно, дори и да е живял иначе безупречен живот.“

Веднъж Йоаникий пътува до Константинопол, за да помогне на патриарха по някои въпроси, свързани с реда в Църквата. Когато се върна в своята скитска колиба, откри, че някои завистливи монаси я бяха подпалили. Въпреки че знаеше кои са те, той се обърна към тях с доброта и ги покани да споделят с него малко храна, която беше успял да спаси от огъня. Той не се опита да възстанови скита си, но, приемайки пожара като знак за предстоящото си напускане на този живот, той пътува до манастира Антидион, където за пръв път беше встъпил в монашеския живот, и там, след като предсказа деня на смъртта си, почина в мир. В момента на смъртта му монасите от планината Олимп видяха огнен стълб, издигащ се от земята към небето.

Мощите на светеца са били източник на много чудеса. Черепът му се съхранява и почита в манастира „Пантократор“ на Атон. Широко използваната молитва „Надеждата ми е Отецът; прибежището ми е Синът; защитата ми е Светият Дух; О, Света Троица, слава на Тебе!“ се приписва на Св. Йоаникий.

⚠ Съобщи за неточност