Православен  Календар

14 Ноември 2004
24-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Безсребреници и чудотворци Козма и Дамян
  • Светите и чудотворци безсребърници Космас и Дамиан от Азия (III в.)
  • Света новомученица Елена от Синопе (18 в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Жития на светиите

Светите и чудотворци безсребърници Космас и Дамиан от Азия (III в.)

Почитат се три двойки безсребърни лекари (Анаргири) на име Космас и Дамиан (днес, на 17 октомври, и на 1 юли); Двамата, почитани днес, са живели близо до Ефес в Азия. Те са били от благородно потекло и добре образовани във всички области на висшето образование; но са се отвърнали от светското знание, за да практикуват медицина безплатно за всеки, който е търсил тяхната помощ, грижейки се както за богатите, така и за бедните, и дори за животните. Те не използваха никакви светски средства на медицината, а разчитаха само на Името на Христос, чрез което им беше дадена възможност да извършат безброй изцеления. И двамата починаха в мир.

Света новомученица Елена от Синопе (18 в.)

Тя беше петнадесетгодишна девойка, която живееше с родителите си в християнската анклава Синопе в Понт през 1700-те години. Един ден, докато отиваше на пазара, тя мина покрай къщата на местния паша (управител), който, виждайки красотата ѝ, беше обзет от похот към нея. Той заповяда на слугите си да я доведат при него и направил два опита да я оскверни; всеки път обаче бил възпрепятстван от тайнствена сила, която го държала далеч от нея като невидима стена. Решен да я има, той я държал затворничка в дома си; но тя успяла да се измъкне и да избяга в дома на родителите си.

Ядосан, че плячката му е избягала, пашата свика лидерите на християнската общност и обеща, че ако Елена не му бъде предадена, всички християни в града ще бъдат избити. Опечалени и уплашени, лидерите убедиха бащата на Елена да върне момичето в двореца. Подлият паша направи още няколко опита да изнасили светицата, но отново беше възпрепятстван, сякаш от невидима стена, докато тя рецитираше Шестте псалма и всички молитви, които знаеше наизуст. Осъзнавайки, че е безсилен срещу нея, пашата я хвърлил в общия затвор, а след това наредил да бъде измъчвана до смърт. Палачите подложили девицата на няколко жестоки мъчения, преди да я убият, като забиха два пирона в черепа ѝ и я обезглавиха. След това сложили тялото ѝ в чувал и го хвърлили в Черно море.

Някои гръцки моряци последвали небесна светлина до мястото, където чувалът потънал, и водолази извадили мощите на светицата, които веднага се оказали източник на изцеление за мнозина. Тялото ѝ било отнесено в Русия; главата ѝ била поставена в църквата в Синопе, където продължила да върши чудеса, особено за тези, които страдали от главоболия. Когато гърците били прогонени от Синопе през 1924 г., бежанците взели главата със себе си. Днес тя се почита в църква близо до Солун.

⚠ Съобщи за неточност