Православен  Календар

10 Ноември 2004
Сряда от 24-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Мъченици Терент, Неонила и децата им
  • св. Арсений Сръбски
  • Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)
  • Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)
  • Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Солунци 4.1-12 (Апостол)

1И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; 2защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. 3Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, 4всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, 5а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, 6и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме. 7Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. 8И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас. 9А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго, 10защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате, 11и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, 12за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

Лука 11.42-46 (Евангелие)

42Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

Жития на светиите

Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)

Роден близо до Киев, той е възпитан в благочестие и на ранната възраст от единадесет години постъпва в Църковната академия в Киев. На седемнадесет години е приел монашество. Няколко години по-късно е ръкоположен за свещеник. Въпреки постоянното му желание да се оттегли в живот на аскетизъм и уединение, многото му дарби са били необходими на Църквата и, много против волята му, той прекарва по-голямата част от живота си, занимавайки се с писане и други дела. Игуменът на Киевско-Печерската лавра, познавайки неговите научни способности, го призовава да състави „Жития на светиите“ на руски език, дело, на което той се посвещава неуморно в продължение на двадесет и пет години.

За него тази компилация не е суха задача; той подхожда към живота на всеки светец с молитва и често получава видения. Светата мъченица Варвара му се явява в съня през 1685 г.; когато той я моли да се застъпи за него пред Господа, тя го смъмря, че се моли „по латински начин“, тоест за това, че използва кратки молитви. Виждайки неговата мъка от това, че е бил така смъмрен, тя се усмихна и каза: „Не се страхувай!“

Свети Димитрий беше възведен на епископския престол (на митрополит на Тоболск и Сибир) през 1701 г., но помоли да бъде преместен поради влошено здраве и защото сибирската епархия не му позволяваше да продължи изследванията си. Така през 1702 г. той беше назначен в епархията на Ростов; получил божествено откровение, че ще доживее до края на дните си там. Той завършил своето монументално произведение „Жития на светиите“ през 1705 г.; след това посветил енергията си на грижата за паството си, на образованието на свещениците и на много духовни писания, включително няколко, адресирани към схизматичните „старообрядци“, в които ги умолявал да се присъединят отново към каноничната Църква.

Въпреки влошеното си здраве, той поддържал живот на строга молитва и пост и насърчавал верните си, в проповедите и писанията си, да правят същото. Той предсказал собствената си смърт три дни по-рано. Синаксарионът завършва така: „светият епископ паднал в краката на слугите и псалмопевците си и поискал прошка от тях. След това, с пламенна молитва на устните си, той се затворил в килията си. На следващата сутрин, 28 октомври 1709 г., го откриха мъртъв на колене. Мощите на Свети Димитрий бяха намерени нетленни през 1752 г. и извършиха много изцеления. Той беше официално прославен от Църквата през 1757 г.“

Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)

Роден в благородно семейство от Кесария в Кападокия, той учи при Ориген заедно с приятеля си Свети Григорий Чудотворец (17 ноември). Става епископ на Кесария около 230 г. През 252 г. участва в Антиохийския събор, който осъжда разколника Новатиан и неговите последователи, които отричат всякаква надежда за покаяние и възстановяване в Църквата за онези, които са отрекли вярата, за да избегнат преследване.

Фирмилиан посвещава много енергия на защитата на църквите в Азия и Африка от незаконното господство на папа Стефан от Рим. Азиатските и африканските църкви кръщават еретиците, които се връщат в Църквата; Рим ги примиряваше просто чрез възлагане на ръце. Фирмилиан не осъждаше римската практика, но ревностно защитаваше правото на местните църкви да запазят своята практика, вместо папата да диктува практиките на цялата Църква.

След това светият епископ е бил призован да се бори срещу ереста на Павел от Самосата, епископ на Антиохия. Павел учеше, че Словото Божие не е едно по същност с Отца, а е само слово от божествено вдъхновение, изпратено на човека Иисус. (Това без съмнение е вярата на много „християни“ днес!) Виждайки в това учение пълно отричане на нашето спасение в Христос, напълно човек и напълно Бог, Фирмилиан свика три последователни събора (през 263, 266 и 268 г.), за да се справи с ереста. Първите два бяха подкопани от Павел и неговата група; но на третия ерестата най-накрая беше осъдена, а Павел от Самосата – отлъчен от църквата. Свети Фирмилиан почина в град Тарс, докато пътуваше към този събор.

Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Кириак е роден като юдеин и е носил името Юда, преди да повярва в Христос. Той е бил един от работниците, наети от Света Елена, когато тя дошла в Йерусалим, за да открие Кръста на Христос. По този начин той е бил очевидец на откриването на Кръста и на многото чудеса, извършени от него; повярва в Христос, кръсти се и с времето стана епископ в Йерусалимската църква. Той живя по времето на царуването на Юлиан Отстъпник (361-363). Тираничният император, който преминаваше през Палестина по пътя си към Персия (където щеше да умре), заповяда да хванат светия епископ и да го подложат на ужасни мъчения, за да го принудят да се отрече от Христос. Майката на Кириак, Анна, се втурнала към него, за да го окуражи и да се сбогува с него; тя също била арестувана и двамата предали душите си на Бога в същия ден.

⚠ Съобщи за неточност