Православен  Календар

02 Декември 2001
26-а неделя след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей

Почитани светии

  • Пророк Авдий
  • преп. Варлаам и Иоасаф
  • Свети пророк Авдия (Авдиас)
  • Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)
  • Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)
  • Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Лука 12.16-21 (Евангелие)

16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; 17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. 18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, 19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. 20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? 21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Жития на светиите

Свети пророк Авдия (Авдиас)

Книгата на Авдия е най-кратката пророческа книга в Стария завет. Писанията ни казват малко за това къде или кога е живял. Някои вярват, че той е Авдия, който е служил като управител на домакинството на цар Ахав и, когато Йезавел е убивала пророците, е скрил сто от тях в пещера и ги е хранил. Твърди се, че този Авдия по-късно става ученик на пророк Илия (Елиас). Името му означава „служител на Бога“.

Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)

Роден в свещеническо семейство близо до Москва през 1782 г., той постъпва в семинарията в ранна възраст и скоро се отличава с благочестието си и познанията си за древни езици. Постриган е за монах, но е посветен на професор в семинарията в Москва, където неговите тълкувания на вярата, устни и писмени, го карат да бъде смятан за Отец на Църквата по негово време; мнозина го наричат „новият Златоуст“.

През 1817 г., на тридесет и пет години, той е ръкоположен за епископ и само за няколко години се издига до ранга на Московски митрополит, най-високият пост в Руската църква, откакто Петър Велики премахва Патриаршията. Той остава митрополит до края на живота си. Свети Филарет изглежда буквално неуморен в труда си за Църквата: никой не знае кога спи, а слугата му, независимо кога идваше в покоите на митрополита, винаги го намираше да работи на бюрото си. Той работеше за възстановяване на моралните стандарти сред духовенството, които бяха изпаднали в разпуснатост. Винаги, когато беше принуден да свали клирик, той тайно допринасяше за нуждите на семейството със собствени средства. По подобен начин той изразходваше всичките си финансови ресурси за благотворителни дейности, като винаги се грижеше даренията му да се пазят в тайна. Той финансира изграждането на голям хоспис за сираци и деца от бедни духовни семейства.

Свети Филарет оказа пълната си подкрепа на петдесетгодишния проект за превод на Библията на руски език и сам преведе няколко книги от Стария завет, въпреки че проектът беше противопоставен от царя и от някои влиятелни групи в Църквата. Той подкрепи работата на отците от Оптинския манастир за публикуване на преводи на Отците на Църквата; тези преводи, когато се появиха, допринесоха за голямо духовно пробуждане в Русия.

Той почина в мир през 1867 г. на осемдесет и пет години.

Обичаната „Утринна молитва на Филарет Московски“, която започва с „Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир...“, е въведена в православното благочестие от Свети Филарет, но изглежда първоначално е написана от Франсоа Фенелон, френския писател-квиетист. Молитвата започва да се използва и от Оптинските старци и понякога се нарича „Утринна молитва на Оптинските старци“. Молитвата се появява в няколко подобни варианта.

Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир. Помогни ми във всичко да се уповавам на Твоята свята воля. Във всеки час от деня ми откривай волята Си. Благослови отношенията ми с всички, които ме заобикалят. Научи ме да се отнасям към всичко, което ми идва през деня, с душевен мир и с твърдото убеждение, че Твоята воля управлява всичко. Във всичките ми дела и думи ръководи мислите и чувствата ми. В непредвидените събития нека не забравям, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме да действам твърдо и мъдро, без да огорчавам или смущавам другите. Дай ми сили да понеса умората на този настъпващ ден с всичко, което ще донесе. Насочвай волята ми, научи ме да се моля, моля Ти се в мен. Амин.

Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)

Свети Варлаам бил старец, живял в Антиохия по време на гоненията на Диоклециан и Максимиан. Когато изповядал Христос пред управителя и отказал да принесе жертва на идолите, той бил измъчван дни наред: плътта му била разкъсвана с железни нокти и бил разтяган на диба. Когато тези обичайни мъчения се провалили, управителят измислил ново мъчение: ръката на Варлаам била протегната над олтар на идолите и в дланта му бил сложен горящ въглен с тамян. Мъчителите разсъждавали, че когато болката го принуди да пусне въглена, ще могат да кажат, че е принесъл жертва на боговете. Но свети Варлаам държал ръката си здраво и наблюдавал спокойно как ръката му е обгаряна от въглена. Накрая ръката му паднала на земята и мъченикът предал душата си на Бога.

Според някои сведения, Свети Варлаам е преживял мъките си и е починал в мир. Някои твърдят, че е дошъл от Кападокия, а не от Антиохия, но това вероятно е невярно. Свети Йоан Златоуст веднъж е произнесъл проповед на гробницата на Свети Варлаам в Антиохия в деня на неговия празник.

Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

„Те бяха индийски аскети. Йоасаф беше син и наследник на цар Авенир. По Божие провидение той беше посетен от стареца Варлаам, който го научи на християнската вяра и го кръсти. След това старецът отишъл в планините, за да живее в аскеза, а Йоасаф останал да се бори с много изкушения в света и да ги преодолява с Божията благодат. Йоасаф най-накрая успял да доведе баща си при Христос. След като бил кръстен, цар Авенир живял още четири години в дълбоко покаяние (защото бил извършил тежки грехове в преследването на християните) и след това завършил земния си път и отишъл в по-добрия живот. Младият Йоасаф поверил царството на приятеля си Варахия, а сам се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза заради Христос. Единственото му желание на земята било да види отново духовния си баща Варлаам. Бог, в своята милост, изпълнил желанието му и един ден Йоасаф застанал пред пещерата на Варлаам и извикал: „Благослови ме, отче!“ Старецът Варлаам живял в аскеза в пустинята седемдесет години, като общо живял сто години. Свети Йоасаф предал царството си на двадесет и пет години и отишъл в пустинята, където живял още тридесет и пет години. И двамата изпитвали голяма любов към Господ Иисус, довели мнозина до истинската вяра и влезли във вечната радост на своя Господ.“ (Пролог)

Те се отбелязват на 26 август по гръцки календар.

⚠ Съобщи за неточност