Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 11.10-12.2
(6-ти час)
10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.
12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.
13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.
14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.
15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.
16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.
1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши.
2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.
Битие 7.11-8.3 (Вечерня)
11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.
1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
Притчи 10.1-22 (Вечерня)
1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.
3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.
4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.
5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.
6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.
7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.
8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.
9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.
10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.
11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.
12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.
13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.
14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.
15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.
16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.
17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.
18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.
19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.
20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.
21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.
22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.
Жития на светиите
Свети Порфирий, епископ на Газа (420)
Роден е в богато благородническо семейство в Солун около 347 г. Изпълнен с все по-силно желание за Бога, той се отказва от светските си притежания и заминава за Египет, където прекарва пет години като монах в Скетис. Оттам отишъл в Палестина, където прекарал още пет години в пещера в пустинята на Йордан. Страдащ от тежко заболяване, той бил принуден да се премести в Йерусалим; там бил внезапно и напълно излекуван след видение на Голгота, в което видял Добрия разбойник да слиза от кръста, за да го отведе при Христос, който му поверил кръста за пазене.
Порфирий се заема с занаята на обущар в Йерусалим, за да задоволи скромните си нужди. Скромността и милосърдието му стават толкова известни, че епископът на Йерусалим го ръкополага за свещеник на възраст от четиридесет и пет години и го назначава за Ставрофилакс, пазител на Истинския Кръст на Спасителя — с което се изпълнява видението на Порфирий на Голгота. Три години по-късно, много против волята си, той е избран за епископ на Газа.
През целия си епископски мандат той е бил преследван от езичниците, които все още доминирали в живота на града — въпреки че успял да обърне мнозина от тях към вярата чрез собствения си пример за святост и чрез многото чудеса, извършени по негово застъпничество. Веднъж, когато градът страдаше от продължителна суша, светецът събра християните в града (които наброяваха не повече от 280 души), каза им да постят и отслужи всенощно бдение. На следващата сутрин, докато епископът и цялото му паство вървяха в шествие из града, заваля дъжд. При това 127 езичници се обърнаха към християнството. Когато насилствените атаки на езичниците продължиха, Порфирий се обърна към император Аркадий с молба за издаване на указ за затваряне на езическите храмове в Газа. С подкрепата на св. Йоан Златоуст указът беше издаден. Когато императорските представители влязоха в Газа, придружавани от епископ Порфирий, носещ кръста, статуята на Афродита в главния храм на града се разби на парчета. Осем храма бяха разрушени, а на мястото на най-големия беше построена църква. Стотици езичници приеха вярата и след наставление бяха кръстени от светеца.
След двадесет и пет години като епископ, през които видял как епархията му се превърнала от малка паства от преследвани християни в християнска територия, Свети Порфирий починал в мир през 420 г.
Света Фотиния, самарянката, и онези, които бяха с нея (66)
Тя беше самарянката, която срещна Христос при Якововия кладенец (Йоан, гл. 4). Тя се покаяла и разказала на съгражданите си, че е срещнала Христос, поради което понякога я наричат първата, проповядвала Евангелието на Христос. Тя обърнала в християнството четирите си сестри (Фота, Фотис, Параскева и Кириака) и синовете си (Виктор и Йосес), и всички те станали неуморни евангелисти на Христос. След мъченичеството на светите апостоли Петър и Павел тя заминала за Картаген, за да проповядва Евангелието там. Тя, заедно с християнските си сестри и синове, всички претърпели мъченическа смърт по време на гоненията на Нерон. Тя се почита и в неделята на самарянката по време на Великденския период.