Православен  Календар

07 Февруари 1999
Неделя на Блудния син

Няма пост

Празници

  • Св. Григорий Богослов

Почитани светии

  • Нашият отец сред светиите Григорий Богослов, архиепископ на Константинопол (389)

Библейски четива (Синодален превод)

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)

12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1 Коринтяни 12.7-11 (Апостол, Св. Григорий)

7Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; 8защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух; 9едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; 10едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. 11Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.

Лука 15.11-32 (Евангелие)

11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Григорий)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Жития на светиите

Нашият отец сред светиите Григорий Богослов, архиепископ на Константинопол (389)

Този светъл лъч на Църквата е един от само тримата свети Отци, които Църквата е удостоила с името „Богослов” (другите са Св. Йоан Богослов и Св. Симеон Новият Богослов).

Той е роден през 329 г. в Арианзус, Кападокия, в благочестиво и свято семейство: баща му Григорий, майка му Нона, брат му Цезарий и сестра му Горгония са всички причислени към светиите на Църквата. Баща му по-късно става епископ на Назианзус. Учи в Палестина, след това в Александрия, а след това в Атина. По пътя към Атина корабът му почти потъва в бурна буря; Григорий, който все още не е бил кръстен, се моли на Господа да го запази и обещава, че отсега нататък ще посвети целия си живот на Бога. Веднага бурята утихва.

В Атина сред съучениците на Григорий са били св. Василий Велики и бъдещият император Юлиан Отстъпникът. Приятелството между Григорий и Василий прераснало в истинско духовно приятелство; те били любящи братя в Христа до края на живота си. След като завършили учението си, светиите Григорий и Василий живели заедно като монаси в скит в Понт. Против волята на свети Григорий, баща му го ръкоположил за свещеник, а свети Василий го посветил за епископ на Сасима (в архиепископията на Кесария, над която свети Василий бил архиепископ).

През 381 г. Вторият Вселенски събор осъди Македоний, архиепископ на Константинопол, и назначи свети Григорий на негово място. Когато пристигнал в града, открил, че арианите контролират всички църкви, и бил принуден да „управлява“ от малка домашна капела. Оттам проповядвал петте си велики проповеди за Светата Троица, Триадиките; те имали толкова силно влияние, че когато напуснал Константинопол две години по-късно, всяка църква в града била възстановена за православните.

Св. Григорий винаги е бил богослов и съзерцателен човек, а не администратор, и задълженията на архиепископа са били мъчителни за него. През 382 г. той получава разрешение от събор на своите събратя-епископи и от императора да се оттегли от Константинополската катедра. Завръща се в Назианз (поради което понякога го наричат Св. Григорий Назиански). Там той почива в мир през 391 г. на възраст от шестдесет и две години.

Неговите писания показват богословска дълбочина и възвишеност на израза, може би ненадминати в Църквата. Неговото учение за Светата Троица е велик бастион на православната вяра; в почти всяка от публикуваните си проповеди той проповядва Троицата като неразделна и от една същност.

⚠ Съобщи за неточност