Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)
24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,
25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,
26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.
32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,
33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;
36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,
37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,
40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
Йоан 1.43-51 (Евангелие)
43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
Жития на светиите
Свети апостол Онесим (ок. 109)
Той е роден във Фригия и е бил роб на Филемон, към когото апостол Павел е адресирал своето послание. Онесим избягал от Филемон и се укрил в Рим, където бил обърнат към вярата от св. Павел. Св. Павел го изпратил обратно при господаря му, който по настояване на св. Павел му дал свобода. Той служил на Църквата в продължение на много години, преди да умре мъченически, пребит до смърт с тояги.
Свети Онесим се почита също на 22 ноември, заедно със светиите Филемон, Архип и Афия; и на 4 януари на Синаксиса на Седемдесетте ученици.
Нашият преподобен отец Далматий Сибирски (1697)
Свети Далматий се почита като пионер на движението, което привлякло много аскети да се заселят в пустошта на Сибир, създавайки нова общност от пустинни отци и превръщайки руския Далечен Север в така наречената „Северна Тебаида“. Той е роден в Тоболск и е възпитан в благочестие от семейството си, наскоро обърнали се в християнството татари. Когато пораснал, влязъл в императорската армия като казак и служил с такова отличие, че царът му присъдил благороднически титул. Оженил се и живял в Тоболск в комфорт и благоденствие. Един ден – след унищожаването на Тоболск в голям пожар през 1643 г. – поразени от осъзнаването на суетата на светските неща, той напусна семейството, богатството и имуществото си и отиде в манастир в Уралските планини, вземайки със себе си само икона на Успение Богородично.
Той бил постриган за монах с името Далматий и се посветил на молитва и аскеза с такава пламенност, че малко по-късно братята го избрали за игумен. Страхувайки се от гордостта и бягайки от почестите, Далматий избягал с иконата на Богородица в отдалечена пещера, където живял живот на мълчание и непрестанна молитва. Неговото присъствие не остана дълго тайна в този слабо населен район и скоро християни от близо и далеч започнаха да идват при него, за да поискат молитва и съвет; много езичници дойдоха при него за свето кръщение. Скоро жилището му станало твърде тясно за онези, които избрали да останат като негови ученици, и светецът получил благословия от епископа на Тоболск да построи дървена капела и няколко килии. Това било началото на великия манастир „Успение Богородично“ (наричан още манастир „Св. Далматий“).
През годините братята претърпяха много изпитания. Веднъж татарският княз на региона, провокиран от лъжливи слухове, планира да унищожи манастира и да убие всички монаси. В нощта преди нападението Светата Божия Майка се явила на княза в бляскави одежди, държейки пламенен меч в едната ръка и бич в другата. Тя забранила на княза да навреди на манастира или на братята и му заповядала да им даде постоянна концесия над региона. Убеден от това видение, князът сключил мир с монасите и станал покровител на манастира, въпреки че бил мюсюлманин.
През следващите години манастирът многократно е бил опожаряван от свирепите езически племена, населявали района; веднъж всички монаси, с изключение на самия свети Далматий, са били избити, но манастирът винаги е бил възстановяван. Светецът почина в мир през 1697 г., а негов наследник като игумен стана синът му Исаак, който построи каменен храм в манастира, за да съхранява мощите на светеца и иконата на Божията Майка, която той беше пазил при себе си през целия си монашески живот.
Нашият преподобен отец Антимос от Хиос (1960)
Роден е през 1869 г. в семейство на набожни селяни на остров Хиос; напуска основното училище рано, за да стане обущар. На деветнадесетгодишна възраст посещава манастир (основан от монах Пахомий, който е бил духовен наставник на Св. Нектарий); толкова е бил трогнат от „ангелския живот” на монасите, че при завръщането си у дома си построява малка колиба и заживява в нея. Единствената му „помощ“ в духовните му борби е икона на Божията Майка, която скоро започва да върши чудеса, привличайки мнозина към неговата пустиня. След известно време той се оттегля в манастир, където е постриган под името Антимос. Там той заболява и игуменът му го изпраща у дома при родителите му заради здравето му. У дома, въпреки че се грижеше за възрастните си родители и упражняваше занаята си на обущар, той продължи да живее като монах, прекарвайки нощите в молитва и понякога хранейки се само с хляб и вода за дълги периоди.
Все повече посетители идваха в неговата скит и при чудотворната икона на Богородица, а през 1910 г. той прие великата схима. Хората от Хиос искаха да бъде ръкоположен за свещеник, но епископът му отказа поради липсата на образование у светеца. По настояване на кръстника на Антимос, епископът на Смирна го ръкоположи вместо него. След поклонение на Атон той се върна в Хиос, където стана капелан в лепрозориум. Скоро болницата, която беше потънала в корупция, се превърна в духовен център, приличащ повече на манастир, отколкото на болница. Свети Антимос се грижеше с ръцете си за много от най-тежко болните, извършвайки много чудеса на изцеление; някои от излекуваните му пациенти станаха монаси или монахини.
С прословутата „Размяна на населението“ от 1922–1924 г. в Хиос се изсипаха бежанци, много от които бяха бедни монахини и момичета. В отговор на видение на Божията Майка свети Антимос построи манастир, който отвори врати с тридесет монахини и бързо се разрасна, въпреки съпротивата на мнозина, които твърдяха, че създаването на такава общност е остаряло (през 1924 г.!). Монашеската обител скоро е приютила осемдесет монахини и е станала известна в цяла Гърция като образец на монашеския живот. Отец Антимос е служил като свещеник на монахините и е продължил да приема многото вярващи – често шестдесет или седемдесет на ден – които са идвали при него за молитва или съвет. Той е продължил това служение повече от тридесет години, извършвайки много чудеса на изцеление. Когато стана твърде стар, за да работи с ръцете си, той се оттегли в килията си и се молеше да му бъде позволено да служи на ближния си до последния си дъх. Той почина в мир на възраст от деветдесет и една години, оплакан и почитан от целия остров Хиос.