Православен  Календар

10 Февруари 1999
Сряда Месопустна

Пост

Почитани светии

  • Преп. Ефрем Сирин
  • Нашият Свети Отец Ефрем Сирин (373)
  • Нашият Свети Отец Исаак Сириец, епископ на Ниневия (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

Марк 14.43-15.1 (Евангелие)

43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. 46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.

Жития на светиите

Нашият Свети Отец Ефрем Сирин (373)

Често го наричат „Арфата на Светия Дух“ заради възвишеността на неговите писания. Роден е в Нисибис, Месопотамия, около 306 г. Приел е християнската вяра още в младостта си и заради това е бил изгонен от дома си от баща си, езически свещеник. Попаднал е под грижите на Св. Яков от Нисибис (13 януари), който е бил един от епископите на Никейския събор. Той води строго аскетичен живот, отказвайки се от всички притежания и лишавайки се от всякакви удобства. Казват, че от очите му постоянно текат сълзи: сълзи на разкаяние за собствените му грехове или сълзи на радост, докато съзерцава чудесата на Божията благодат.

На двадесет години той се кръстил и се оттеглил в пустинята, след което се заселил в Едеса. Веднъж, докато вървял към града, към него се приближила блудница. Преструвайки се, че приема предложението ѝ, той я завел на градския площад и ѝ предложил да лежат заедно там, на видно място. Ужасена, жената го смъмри, казвайки: „Нямаш ли срам?“ Светият отговори: „Бедна жено, ти се страхуваш да не те видят другите хора; но защо не се страхуваш да те види Бог, Който вижда всичко и в последния ден ще съди всичките ни дела и най-тайните ни мисли?“ Жената се покая и с помощта на светеца започна нов живот.

Светецът се върнал за известно време в пустинята, а след това в Нисибис, за да помогне на персийските християни, преследвани, защото били считани за съюзници на римляните. Когато Нисибис най-накрая паднал под персийско владичество, св. Ефрем и неговият духовен отец св. Яков се заселили в Едеса. По това време Едеса беше разтърсвана от гностическия еретик Бардаисан, чиито хитрости включваха съчиняването на привлекателни химни, които ставаха популярни и отклоняваха мнозина от истината. Вземайки оръжията на самия Бардаисан, св. Ефрем състави редица химни, красиви по текст и мелодия, които поетично излагаха истинската вяра.

Чувайки за святостта на Свети Василий Велики, Свети Ефрем пътува до Кападокия, за да се срещне с него. Записано е, че при първата им среща Свети Василий го поздравява: „Ти ли си Ефрем, който красиво е навел глава и е поел върху себе си игото на спасителното Слово?“; на което Свети Ефрем отговаря: „Аз съм Ефрем, който си пречи да върви по пътя към небето.“ След като разговарял известно време със сирийския светец, Свети Василий възкликнал: „О, ако само имах твоите грехове!“ Тогава Василий ръкоположил Свети Ефрем в дяконство. Би го ръкоположил и за свещеник, но Свети Ефрем, чувствайки се недостоен, отказал да бъде ръкоположен, както тогава, така и за остатъка от живота си.

Светецът се върнал към живот в уединение; но когато през 372 г. в Едеса настъпил глад, той излязъл, за да изобличи богатите, че не споделят богатството си с бедните. Някои отговориха, че не познават никого, на когото да поведат имуществото си, затова Свети Ефрем ги убеди да дадат милостинята си на него, за да я разпредели на бедните. Като истински дякон, той се грижеше за болните със собствените си ръце. На следващата година той почина в мир.

Свети Ефрем е първият, който използва химнография и песен, за да изрази учението на Църквата, и затова може да бъде наречен първият химнограф на Църквата. Неговите произведения вероятно са били вдъхновение за свети Роман Мелодист, също сириец. Казват, че е написал повече от три милиона стиха на сирийски, в допълнение към много проповеди и трактати. Преведена е само малка част от неговото творчество.

Красива подборка от писанията на Свети Ефрем може да бъде намерена в „Духовен псалтир“, сборник, редактиран от Свети Теофан Затворник, достъпен на английски език.

Нашият Свети Отец Исаак Сириец, епископ на Ниневия (VII в.)

Той е роден в началото на VII век на Изток. Мястото на раждането му не е ясно: „Великият часослов“ казва, че е роден в Източна Арабия (днешния Катар); „Синаксарион“ – че е роден в Кюрдистан. Още млад той влиза в Лаврата на Св. Матей заедно с брат си, но след няколко години монашески живот, като е напреднал далеч в послушанието и молитвената практика, той се оттегля в пустинята. Славата му за святост достигнала до град Ниневия, където хората убедили йерархията да го ръкоположи за техен епископ през 670 г. Неохотно, но послушно, Св. Исаак поел задълженията на пастир на своето стадо в Ниневия. След няколко месеца бил призован да разреши спор между двама вярващи, но те отхвърлили съвета му и казали: „Остави Евангелието си настрана от този въпрос!“ Светият епископ каза: „Ако те не са готови да се подчинят на заповедите на нашия Господ, за какво им съм аз?“, и се оттегли да живее като отшелник в планините на Кюрдистан. По-късно той се установи в манастира Рабан Шапур, където написа своите „Аскетични проповеди“ и други скъпоценни произведения за духовния живот. Там той почина в мир.

Славата на проповедите на Свети Исаак се разпространи и около сто години след написването им те бяха преведени от сирийски на гръцки от двама монаси в Палестина. В този вид те се разпространиха из целия монашески свят, превръщайки се в ценен пътеводител за онези, които търсят пълнотата на молитвения живот. Синаксарионът казва: „Книгата на Свети Исаак е, заедно с „Стълбата“ на Свети Йоан Климак, незаменим пътеводител за всяка православна душа, за да пътува безопасно към Бога. Затова, не много отдавна, един свят духовен отец, Йероним от Егина (починал през 1966 г.), препоръча да се проси, ако е необходимо, за да може да се купи екземпляр.“ Ние сме благословени да разполагаме с добър превод на „Аскетичните проповеди“ на английски език.

Свети Исаак е много необичаен случай на православен светец, живял извън каноничните граници на Църквата: той е бил епископ на „несторианската“ общност, днес наричана понякога „източноправославна“. Чистотата на неговата православна вяра е толкова ясно видима в неговите писания, че Църквата все пак е признала неговата святост.

⚠ Съобщи за неточност