Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 1.26-29
(Апостол, Събота след Въздвижение)
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
1 Коринтяни 14.20-25 (Апостол)
20Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
22Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели?
24Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".
Йоан 8.21-30
(Евангелие, Събота след Въздвижение)
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.
24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
27Не разбраха, че им говореше за Отца.
28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
Матей 25.1-13 (Евангелие)
1Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
Жития на светиите
Великомъченик Никита Гот (372)
Той беше гот от благородно потекло сред своя народ, ученик на епископ Теофил на готите, който взе участие в Първия Вселенски събор. Когато се изправи срещу Атанарик, езическия владетел на готите, заради неговото преследване на християните и неверието му, Никетас беше жестоко измъчван и накрая изгорен на клада. Въпреки че умря в пламъците, тялото му беше извадено невредимо. Мощите му бяха отнесени от приятеля му Мариан в Мопсуестия в Киликия, където беше построена църква, посветена на светеца.
Свети мъченик Порфирий (361).
„Като актьор, той първо се подиграваше на християните пред Юлиан Отстъпник. Веднъж, когато имитираше християнското тайнство на кръщението, той беше потопен във водата, произнасяйки думите: „В името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.“ Когато излезе от водата, той извика: „ Сега съм християнин!“ Всички помислиха, че това е шега, както винаги, но той остана твърд в убежденията си, престана да се подиграва на християните и накрая пострада за Христа. Той беше обезглавен през 361 г. и влезе в Царството Христово.“ (Пролог)
Ние с право осъждаме чисто външното поклонение; но животът на св. Порфирий ни напомня по впечатляващ начин, че „външните прояви“ на вярата притежават сила, способна да обърне сърцето на човека. Св. Порфирий използваше думите на Светото Кръщение не само небрежно, но и подигравателно, и все пак, с Божията благодат, той излезе от водите истински обновен в Христа.