Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 10.7-18 (Апостол)
7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, -
10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, -
11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
17"Който се хвали, с Господа да се хвали".
18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
Колосяни 1.12-18
(Апостол, Икона)
12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,
13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,
15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;
16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено;
17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;
Марк 3.28-35 (Евангелие)
28Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
29но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
30Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
31И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.
32Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
33Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
34И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
35защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Лука 9.51-56, 10.22-24
(Евангелие, Икона)
51А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
52и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
53но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
54Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
55Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
56защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
22И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.
23И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
Жития на светиите
Пренасяне на Несъздадения от ръцете образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол (944)
Третият „Празник на Спасителя“ през август Докато Господ проповядваше в Палестина, славата му стигна до крал Авгар от Едеса, който страдаше от проказа. Авгар изпрати пратеник на име Анания да попита дали Господ може да излекува болестта му. Кралят също така нареди на Анания, ако не може да доведе самия Иисус, да донесе негов образ. Когато Анания намери Иисус, Господ му каза, че не може да дойде в Едеса, тъй като времето на Неговите страдания наближава. Но Той взе кърпа и изми лицето Си, като по чудо остави съвършен образ на лицето Си върху кърпата. Анания донесе свещения образ на царя, който го целуна с благоговение. Веднага проказата му се излекува, с изключение на една малка рана, която остана на челото му. По-късно апостол Тадей дойде в Едеса, проповядвайки Евангелието, и Авгар и домакинството му се кръстиха, при което останалата проказа изчезна. Царят наредил свещения образ да бъде поставен върху дърво и изложен над градската порта, за да го почитат всички. Но внукът на Авгар се върнал към идолопоклонството и епископът на Едеса наредил образа да бъде скрит в градската стена, за да не бъде осквернен. Много години по-късно, когато персийският цар Хосрой обсадил Едеса, епископ Еулабий получил видение да намери запечатаната стая, чието местоположение било забравено. Свещената икона била намерена, напълно нетленна, и чрез нейната сила персийската армия била прогонена. През 944 г. образа бил донесен в Константинопол и поставен в църквата на Богородица, наречена Фарос. Това е събитието, което се чества днес.
Мъченик Диомед, лекарят от Тарс в Киликия (298)
Той е един от Светите безсребърни лекари, лекар, който е практикувал в Тарс по времето на Диоклетиан. Около 288 г. той дошъл в Никея, където изцелил много тела с лечебните си умения и много души чрез проповядването на Евангелието на Христос. Император Диоклетиан изпратил хора да го арестуват, но когато пристигнали, открили, че той вече е починал. Те отсекли главата му, за да я занесат на императора, и за това мерзост всички били поразени от слепота. Когато Диоклетиан видял главата на Св. Диомед, заповядал на мъжете да я върнат на тялото, от което я бяха отсекли. Веднага щом направили това, зрението им било възстановено.
Св. преподобни Йоаким Осоговски (Сарандапорски) (1105)
Свети Йоаким Осоговски (наричан и Сарандапорски) е един от най-почитаните български пустинножители. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Гавриил Лесновски, той е последовател на духовната традиция на Свети Йоан Рилски.
Той се оттегля в Осоговската планина, където прекарва години в пост, молитва и съзерцание. Около неговото отшелническо убежище по-късно се основава Осоговският манастир, който и до днес е важен духовен център. Свети Йоаким почива мирно на 16 август 1105 г.